не фана дикиш и в Окръжниясъд. Сама дала. Като опитали едновременно я заболяло...


Р Е Ш Е Н И Е

№ 26                                                       7.03.2014г.                                          гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 Ямболският окръжен съд                                       ІІІ-ти въззивен  наказателен  състав

 На  12 февруари                                                                                             2014 година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                     Председател: Пепа Чиликова

                                                                            Членове:  Петранка Жекова
                                                                                             Иван И.

Секретар Ив.З.

Прокурор  Ж. Илиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 5  по описа за 2014г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на Елховската районна прокуратура против присъда № 410/ 15.11.2013г., постановена по нохд № 639/2012г.по описа на Елховския районен съд.

С посочената присъда подсъдимите Д.Г.Д. и П.Д.Н. са признати за невинни, в това на 21.09.2009г. в жилище находящо се на ул.”Рила” №2 ап.6 в с.Стефан Караджово, обл.Ямбол действайки в съучастие като съизвършители да са се съвкупили с лице от женски пол Т-Г.Г., като са я  принудили към това със сила, деянието да е извършено от две лица и изнасилената не е навършила 18 години, поради което и на основание чл.304 НПК съдът ги е оправдал по предявеното им обвинение по  чл.152 ал.3 , т.1  , вр. с ал.2 т.1, с ал.1 т.2 НК.

В протеста се излагат бланкетни доводи за допуснати процесуални нарушения изразяващи се в това, че „всички събрани по делото доказателства  не са подложени на обективно, всестранно и пълно изследване и на внимателна проверка”. Твърди се, че на това основание присъдата е „явно необоснована и  противоречаща на материалния закон”. На това основание се иска отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение.

Участващия по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура не поддържа въззивния протест, като счита че присъдата предмет на въззивна проверка е законосъобразна и обоснована. Твърди се, че районният съд е проявил процесуална активност като е събрал всички възможни и  относими доказателства, анализирал ги е в тяхната пълнота и достигнал до единствено обоснования извод за липса на безспорни доказателства  за осъществена сила и заплаха от страна на подсъдимите спрямо Г.. На това основание се прави искане въззивната инстанция да потвърди оправдателната присъда, тъй като не са налице основания за нейната отмяна както се иска в протеста.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият Д.Д.   участва лично и със защитници адвокати Г. и К., чрез които оспорват протеста и пледират да се потвърди присъдата на районния съд като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият П.Н. участва в съдебното заседание лично и със защитник адвокат Н., чрез който също се оспорва протеста и се пледира да се потвърди присъдата на първата инстанция.  

Ямболският окръжен съд  след като обсъди доводите в протеста, пледоариите на защитниците на подсъдимите и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Протеста  е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НК и от надлежна страна. Разгледан по същество същия е  неоснователен  по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като  се  подкрепя от събраните по делото доказателства.  Безспорно е установено следното:

Св.Т. Г. е родена на ***г.  На 20.08.2009г.около 20 часа свидетелката заедно с приятелките си свидетелките И.К., М М и М. Г. отишли на заведение находящо се в центъра на с.Стефан Караджово, обл.Ямбол. В заведението се намирали и подсъдимите Д.Д. и П.Н. заедно със свои приятели. В началото двете компании са седели на отделни маси, а по- късно се обединили на една. Св.Г. заедно с подсъдимите консумирали алкохол, танцували и се целували. По време на престоя в заведението Г. споделила с И.К., че иска да бъде с подс.П.Н., което било възприето от свидетелката като желание за сексуален контакт.  След полунощ компанията излязла от заведението, като К. предложила на Г. да я изпрати до дома й , като в този момент Г. и подс.Н. били прегърнати. Подс.Д. заявил, че те ще изпратят свидетелката, след което тръгнали в посока към жилището на Д., като двамата подсъдими държали свидетелката за двете й ръце. Св.Г. вървяла доброволно и не е изразила несъгласие пред св.К.. След това К. се обадила по мобилния телефон на Г. , която отговорила при второто позвъняване, когато вече е била в апартамента на подс.Д. и казала на приятелката си, че всичко е наред, да не се притеснява.  

Двамата подсъдими и св.Г. първо спрели до къщата на Д., а след това влезли в жилищния блок находящ се на ул.”Р. „ №2  където на втория етаж се намирал апартамента на Д.. Подсъдимите предупредили Г. да се качва по стълбите тихо за да не събудят съседите. На първия етаж в кооперацията живеели лелята на Г., както и полицая на селото. След като влезли в апартамента Г. била въведена в една от стаите, в която влязъл и подс.Н.. Той седнал на леглото, а свидетелката първоначално седнала на стол, а след това подсъдимият я притеглил с ръка към себе си. Н. започнал да я опипва и се опитал да я съблече, при което тя се дърпала , но в крайна сметка подсъдимият е успял да я съблече и осъществил с нея полов акт. След това в стаята влязъл и подс.Д., който също осъществил полов акт със св.Г.. След това подсъдимите се опитали да осъществят със свидетелката едновременно полов акт, но тъй като изпитвала болка извикала и те се отказали. Подс.Д. използвал презерватив, а Н. еякулирал върху корема й. Свидетелката се измила в банята, облякла се  и била изпратена до дома й от подс.Н.. На следващия ден Г. с поделила за случилото се с нея на свидетелките К и М, а по късно и с майка си, която я посъветвала да подаде жалба в полицията. Това сторила една седмица по- късно.

С протокол за претърсване и изземване от 27.08.2009г.от апартамент №2 находящ се на ул.|”Р” №2 в с.Стефан Караджово е иззет чаршаф , върху който е открита семенна течност, чрез съдебно медицинска експертиза. Върху панталон предаден доброволно от св.Г. също е открито петънце реагиращо на семенна течност.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Донев е видно, че при прегледа на Г. е установена стара дефлорация  на девствената ципа.Не са установени видими травматични увреждания  по главата, шията, гърба , корема и крайниците й.не са установени такива  и по кожата и лигавицата в областта на аналния пръстен.

От заключението на комплексната съдебно- психиатрична психологическа експертиза се установява, че Г. не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е била с ясно съзнание , възприемала е адекватно фактите и събитията и е реагирала съответно на възприятията си.  Не са налице данни за паметов дефицит или за каквито й да е психопатологични изживявания. Свидетелката е годна адекватно да участва в наказателния процес, в състояние да разбира свойството и значението на извършените спрямо нея следствени действия.

  От приложените по делото справки за съдимост е видно, че подсъдимите Д. и Н. не са осъждани.

Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд като правилно и обосновано са кредитирани показанията на свидетелите Г., М, К., Д, Н. и Д. и заключенията на изготвените по делото и изслушани в съдебно заседание експертизи.

От приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилни правни изводи, като е приел, че подсъдимите Д. и Н. не са извършили инкриминираното им престъпление по чл.152 ал.3 , т.1  , вр. с ал.2 т.1, с ал.1 т.2 НК.

От обективна страна изнасилването е сложно съставно престъпление, характеризиращо се с престъпно съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на жертвата и едновременно с това използване на сила или заплашване с цел сломяване на несъгласието и съпротивата.

Престъпното съвкупление е резултатно престъпление, което засяга половата неприкосновеност и личността на жертвата и поради това от наказателно правна гледна точка не е необходимо половият акт да бъде физиологически завършен. Престъпното полово сношение се счита за завършено при проникването на фалоса във влагалището, тъй като в този момент се нарушава половата неприкосновеност на лицето от женски пол. В конкретния случай районният съд правилно е приел, че двамата подсъдими са осъществили съвкупления с Г., като в тази насока следва да се кредитират обясненията на свидетелката, които се подкрепят от заключението на съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства.

Не е налице обаче втория съставните елементи на престъплението изнасилване, тъй като освен съвкупление е необходимо пострадалото лице от женски пол да е принудено към това чрез упражняване на сила или заплашване.

Районният съд чрез обстоен, внимателен анализ на събраните по делото гасни доказателства- показанията на свидетелите Г., Милчева, К., Д., Н. и Д. е достигнал до единствено възможния, правилен и обоснован извод, че преди и по време на осъществяване на сношението подсъдимите не са упражнили спрямо Т. Г. нито насилие, нито пък са й отправили заплахи с цел да я принудят да осъществи с тях полов акт.

Докато е била в заведението заедно с подсъдимите свидетелката е демонстрирала по свободно поведение и проявявала интимност към подс.Н., като е споделила желанието и със св.К.. След това същата е тръгнала с подсъдимите по собствено желание, като отказала на К. да я придружи до дома й. Това нейно поведение не би могло да бъде възприето от подсъдимите по друг начин освен , че същата желае интимност. От показанията на свидетелката се установява, че подсъдимите не са осъществили спрямо нея насилие по пътя към апартамента на Д., както и че е спазвала техните указания да не вдига шум докато се изкачва по стълбите.   Същата сочи, че е предположила, че подсъдимите искат да правят секс с нея , но не очаквала да го направят против волята й. Същата им казала, че не иска да прави секс с тях, но от друга страна не направила нищо за да предотврати очаквания от нея полов контакт , въпреки, че е имала многократно такава възможност. Г. е могла да не тръгва с подсъдимите, след това при обаждането на К. тя вече е била в апартамента заедно с подсъдимите и не споделила с приятелката си, че има нужда от помощ, след това при влизането в жилищната кооперация свидетелката е могла да потърси помощ, тъй като на първия етаж живеела и леля й. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че въпреки предположенията й за намеренията на подсъдимите същата не е направила нищо за да се противопостави на тези техни намерения. Непосредствено преди извършването на половите актове и по време на тях самата свидетелка също сочи, че подсъдимите не са упражнили физическо насилие спрямо нея, както и че не са отправяли заплахи към нея. Същата сочи, че не знае дали е имала възможност да избяга, след като не е опитвала да стори това. След опита на подсъдимите да осъществят едновременно полов акт се нея, тя им казала че я боли и те се отказали да сторят това, т.е. същите са се съобразили с желанието й.

 По тези съображения въззивната инстанция споделя изводите на районни съд, че подсъдимите не са осъществили от обективна страна състава на престъплението изнасилване, тъй като не е доказано- същите да са упражнили спрямо Теодора Г. сила или заплашване с цел да я принудят да се съвкупи с тях.

По изложените  съображения настоящия съдебен състав  счита, че проверяваната присъда следва да бъде  потвърдена , тъй като не са налице условния за нейната отмяна или изменяване.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Ямболския окръжен съд ,                                                                                                                                                                

                        

                       Р             Е              Ш             И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 410/ 15.11.2013г., постановена по нохд № 639/2012г.по описа на Елховския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

               

 

                 Председател:                           Членове:1.                        2.