Искът е бил за неимуществени вреди за 100 хил.лева. Съдът отсъжда 20 хиляди(Защо едва вчера качиха присъдата? Защото явно е окончателна. В списъка на влезлите в законна сила дела е....
Осъденият е ЕТ ”ВЕСТ 2 – ВЕСТНИК ЯМБОЛ – Д.Т. ( бел. Яс Деница Тодорова - в протокола е със съкращение, но в обявлението отпред е изписано името)

обаче окончателната всъщност е ОБРАТНА  http://www.yambolnews.net/index.php/novini/sad-prokuratura/item/9255

Р Е Ш Е Н И Е

№                      18.07.2012  година            гр.Ямбол
В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,          ІХ-ти    граждански състав
на       09    юли     2012  година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

 

 

секретар    Д.С.

като разгледа докладваното от съдия  Росица Стоева

гражданско дело №  19  по описа за 2012 година,

за да се произнесе взе предвид следното:           

 

Производството по делото е образувано по искова молба на С.Г.Д. ЕТ ”ВЕСТ 2 – ВЕСТНИК ЯМБОЛ – Д.Т.”***. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата 100000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.12.2010 г., която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на разпространени чрез вестник „Ямбол”, бр.37, издание от 13.12.2010 г. обиди и клевети, подробно описани в обстоятелствената част на публикацията „С.Д. на 25 място сред най-богатите българи ?”.

Исковата си претенция ищеца основава на следните обстоятелства: Регионалният информационен седмичник вестник „ Ямбол „ бр. 37 от 13.12.2010 год. излязъл на пазара с публикация на челната си страница под заглавие „С.Д. на 25 място сред най- богатите българи ?” и отпечатана снимка на ищеца, без негово знание и съгласие, като за отделяне на заглавния материал и привличане на читателския интерес са ползвани син , червен и черен печат. Под снимката и като теза на материала бил отпечатан следния текст : „Класация на стоте най-богати българи показа, че сред тях има и ямболци. С.Д. е показал състояние от 168 милиона , което е достатъчно за 25-то място. Първия в класацията е Ц. В. с 438 милиона. Въпреки това обаче, собственикът на ямболския ежедневник със сигурност е сред най- богатите 10 българи, твърдят запознати. Липсата му в класацията на предно място се дължи по-скоро на несъвършените критерии, както и на множеството офшорни фирми, които успешно крият своите собственици.” Ищеца сочи, че тази класация под заглавие „100-те най-богати българи” е публикувана на 07.12.2010 год. във вестник „Пари”, където са оповестени критериите, по които е извършена класацията, отпечатани са снимки, кратки бележки за личността, бизнеса и състоянието на тези хора, вкл. и на С.Д.. Според ищеца публикацията на в-к „Ямбол” предизвестява, с употребата на въпросителен знак в заглавието и насажда у читателя отрицателно настроение към неговата личност и бизнес, провокира съмнение за извършена престъпна дейност. Ищеца сочи още, че изложените по-нататък в публикацията обстоятелства са клеветнически, обидни и позорящи името му, честта и достойнството му. Твърди, че неверни обстоятелства и непроверена информация се отправят към читателя от страниците на печатно издание, въпреки безспорното обстоятелство, че „ОВЕРГАЗ ИНК” АД и „ОВЕРГАЗ ХОЛДИНГ” АД са български юридически лица, както и такива са и дружествата притежаващи лицензи за разпределение и снабдяване с природен газ по места, в които „ОВЕРГАЗ ИНК” АД е акционер. Дружествата подлежат на данъчно облагане съобразно българското законодателство, собствениците и дяловото им участие са ясни и са вписани в книгата на акционерите. Според ищеца с ползването на малко верни и изключително неверни факти се създава у читателя съмнение за почтеността и легалността на бизнеса му, внушава се увереност за укриване на доходи. Ищеца твърди, че публикацията оказала върху него силно въздействие, бил изваден от равновесие, отразила се неблагоприятно на ежедневните му ангажименти, нарушена била трудоспособността му, концентрацията и способността да взема решения. Чувствал се обруган, оклеветен, обиден, изпитвал яд и раздразнение. Получил обаждания от гр.Ямбол, където има близки, като изпитвал неудобство от общуването. Негативните усещания довели до тревога, безсъние, главоболие, повишено кръвно налягане. Вестникът имал и електронна страница, чрез която написаното станало достояние на неограничен кръг от читатели, което допълнително довело до засилване на негативните усещания. Ищецът сочи, че възложител на работата по списване и публикуване на процесната публикация и издател на вестник „Ямбол” е ЕТ „ВЕСТ 2 – ВЕСТНИК ЯМБОЛ – Д.Т.”*** и срещу него е насочен иска.

Поради подробно изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата 100000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.12.2010 г., която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на разпространени чрез вестник „Ямбол”, бр.37, издание от 13.12.2010 г. обиди и клевети, подробно описани в обстоятелствената част на публикацията „С.Д. на 25 място сред най-богатите българи ?”.

В с.з. ищеца, редовно и своевременно призовани, не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържат иска така, както е предявен и моли за уважаването му изцяло. Подробни съображения са развити в представена по делото писмена защита. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответника ЕТ „ВЕСТ 2 – ВЕСТНИК ЯМБОЛ – Д.Т.”*** не е упражнил процесуалното си право на отговор и не е депозирал такъв. Предвид изложеното и на основание чл.133 ГПК ответника е пропуснал възможността по-късно да подаде отговор, да вземе становище по иска, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ или да предяви насрещен иск, инцидентен иск или да привлече за участие в делото трето лице помагач и да предяви обратен иск срещу третото лице.

В с.з. ответника, редовно и своевременно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа становище за неоснователност на иска по подробни съображения, изложените в пледоарията по същество и в представена по делото писмена защита. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен брой 37(736), година ХVІІ от 13.12.2010 г. на вестник „Ямбол” от където е видно, че на челната стр.1 с продължение на стр.5 е публикувана статия със заглавие „С.Д. на 25 място сред най-богатите българи?”, като до статията е публикувана снимка на лицето. За отпечатване заглавието на статията е използван едър шрифт в черен и червен цвят на син фон. Под снимката е отпечатан следния текст: „Класация на стоте най-богати българи показа, че сред тях има и ямболци. С.Д. е показал състояние от 168 милиона , което е достатъчно за 25-то място. Първия в класацията е Ц.В. с 438 милиона. Въпреки това обаче, собственикът на ямболския ежедневник със сигурност е сред най- богатите 10 българи, твърдят запознати. Липсата му в класацията на предно място се дължи по-скоро на несъвършените критерии, както и на множеството офшорни фирми, които успешно крият своите собственици...” с посочване, че следва продължение на стр.5.  В продължението е записано: „нова класация за най-богатите българи доказа отново, че у нас парите се крият като мишки от котка. С.Д. и П. К.- двамата вероятно най-богати ямболци ги няма в класацията сред първите 10... Състоянието на създателя на газовата компания „Овергаз Инк” С.Д. е оценено на 168.8 мил.лв., с което той заема 25-та позиция. Като прочете човек обаче критериите за това класиране става ясно, че това едва ли отговаря на действителността. Липсата на С.Д. сред първите вероятно се дължи на това, че както писа едно време едно полско издание той има само 0.37% в своята компания „Овергаз Инк”. Иначе дружеството е холдингова компания, регистрирано на Вирджинските острови, от където не дават информацията за собствениците на „Овергаз Инк”. Както посочва полското издание, фирмата принципал се намира в Лондон и държи 98 % от дружеството, но нейните собственици също са неясни. Сложната мрежа от холдингови компании скрива самоличността на крайните бенифициенти, пише полското издание. Ето защо е твърде съмнителна и класацията, в която С.Д. заема само 25 –то място, а според полското издание е сред най-богатите българи. Само преди дни излезе български вариант на сайта „Уикилийкс”, който се нарича „Балканлийкс”. В него е публикуван договора между „Овергаз” и „Булгаргаз”, от който се вижда, че именно компанията на Д. печели най-много от доставките на руски газ. При цена 90 долара за 1000 куб.метра, на които се купува газа, компанията го продава между 350-450 долара, което е няколкократно по-висока печалба. За гражданите на Ямбол ще е интересно да научат повече за икономическото досие на най-богатия ямболец и за някои парламентарно представени партии свързани с него”. В заключение статията завършва „... коментара може да бъде само един – сто човека контролират половината от парите в оборот в държавата, като се има предвид че бюджета разпределя приходи от 24 милиарда лева. Съвсем ясно се вижда, че икономически тези 100 човека са по-мощни от държавата. Следователно борбата на всяко правителство - включително съд,  прокуратура и финансови органи срещу тях е обречена предварително. Ето къде е отговорът на въпроса защо прехода  така зацикли.... „

В подкрепа на твърдението си, че изложеното във вестника е клеветническо, а заявените твърдения са неверни и резултат на непроверена информация, ищеца е представил доказателства в подкрепа на твърдението си , че „Овергаз Инк” АД и „Овергаз холдинг” АД са български юридически лица, а именно годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2009 г., 2008 г. и 2007 г., годишен доклад за дейността , финансов отчет и доклад на независимия одитор на „Овергаз Инк” АД за 2009 г., 2008 и 2007 г. за „Овергаз Инк” АД , както и годишен финансов отчет с доклад на независими одитори за 2010 г., 2009 г. и 2008 г. за „Овергаз холдинг” АД. От изброените доказателства се установява, че за посочените три години и двете гореспоменати дружества са подавали годишни финансови отчети и годишни данъчни декларации в Р България, като съгласно ЗКПО печалбата на дружествата подлежи на облагане съобразно българското законодателство. Представени са  книга за акционерите на „Овергаз Инк” АД и книга за акционерите на „Овергаз холдинг”  АД, в които са посочени лицата притежаващи акции от капитала на двете дружества. Ищеца е представил и документ озаглавен „Дарение и спонсорство”, в който са отразени  извършените дарения и предоставените от компанията „Овергаз” суми в полза на различни бенифициенти, както и за подпомогнатите от последната благотворителни инициативи. Отново в подкрепа за благотворителната дейност на „Овергаз Инк” АД и „Овергаз холдинг” АД, както и персонално на ищеца С.Д. са представени доказателства за връчени награди и грамоти. По делото ищеца е представил и копие от в-к „Пари” (от стр. 22- до стр.37), където е публикувана статията „Стоте най-богати българи”, сред които на 25-то място фигурира ищеца С.Д.. Сред споменатите страници фигурират и тези, в които  е отразено „Как направихме класацията”, т.е. по какви критерии е извършена класацията във вестник „Пари”.

По делото, по искане на ищеца се събраха и гласни доказателства. Свид. К.Б. заявява следното: с г-н Д. сме съученици, познаваме се от 1965 г. От него разбрах за какво се води делото, т.к. работя във фирмата. Той ми показа процесната публикация във вестник „Ямбол”, аз съм лекар и след като беше прочел публикацията, ме помоли да му премеря кръвното, което беше високо, беше със силно главоболие и тогава разбрах за какво става въпрос. Мога да кажа, че публикацията беше на 13.12.2010 г., седмица преди Коледа. Дълго време след това беше напрегнат, раздразнителен, страдаше и от безсъние. Това продължи може би някъде до края на м.януари 2011 г. Познавам целия колектив, с който работи и хората от всички дружества в системата, както и семейството на С.Д.. Той е силно емоционален, много чувствителен, честен и коректен в отношенията си с хората и семейството. Семейството му живее в България, децата му също са тук. Семейни приятели сме. От съпругата му разбрах, че се чувства недобре, т.к. тя ми се обади притеснена за неговото здравословно състояние, самата тя не се чувстваше добре вследствие на притеснение за съпруга си. Двете момчета също бяха доста притеснени. Обадиха ми се и настояваха да му направим изследвания. Те са едно идеално семейство за мене. В нашата фирма имаме т.нар. дайжест, ежедневник, вътрешен, в който се поместват интересни статии от всички ежедневници и тази статия беше поместена там. Има нареждане от С.Д. всичко, което излиза в пресата хубаво или лошо, да се публикува в този ежедневник и статията стана достояние на всички хора от колектива. Хората, които са вътре в нещата и знаят за какво става дума го приеха с насмешка и учудване, как може да се пишат такива клевети и нелепости, но в същото време С.Д. се чувстваше действително оклеветен. Казвал ми е, че в резултат на тази статия хората какво ще си помислят, които не знаят как действително стоят нещата. Чувстваше се омерзен, оклеветен. Личеше, че е изнервен, често напускаше заседанията. До Коледа той си отмени всички срещи и дирекционни съвети, като смятам, че причина за това е реакция на въпросната статия. С.Д. направи хипертонична криза, високо кръвно, което въпреки прилаганата терапия, за няколко дни трудно се овладяваше. Имаше стягане в гърдите, безпокойство, това бяха оплакванията.

Свид. Д. И. заявява следното: Познавам г-н Д., той е мой работодател от 1998 г. Работя като заместник главен счетоводител в „Овергаз Инк”. Зная за какво се води делото, поводът е статия във вестник „Ямбол”. Като главен счетоводител имам достъп до всички финансово счетоводни документи, които касаят дейността на дружеството. И двете юридически лица са местни за България юридически лица, регистрацията им е по Териториална данъчна служба гр.София „Големи данъкоплатци”. Данъчните задължения се заплащат също в България, в съответната данъчна служба „Големи данъкоплатци”. Организацията на счетоводната дейност, съгласно приложимите международни счетоводни стандарти и действащото българско данъчно и счетоводно законодателство, първичните счетоводни документи по закона за счетоводството, се изготвят от служители на „Овергаз Инк”, това са служители в Дирекция „Финанси”. Данъчните ни декларации се изготвят при нас в офиса от служители на дирекция „Счетоводство”. На мен не ми е известно и няма документи, които да попадат в „Приходи” тези данъчни декларации. Имаме една строга организация и отчетност и част от дружествата в системата на „Овергаз Холдинг” са с държавна регулация, която е и в частта на счетоводната отчетност. Отчетите са заверявани от известни международни одитори и за двете дружества. Данъците в данъчните декларации, полагащите се годишни данъци, са плащани в законоустановените срокове, нямаме начислени лихви за забава, нямаме при данъчните ревизии актове, които да констатират нарушения в организацията и отчетността на дружествата.

Свид. М. Г. заявява следното: Познавам С.Д. от много отдавна от 01.04.1999 г. Работя във фондация „Млада България” по негова покана. Той е председател на УС  на тази фондация. Зная за какво се води делото, чела съм статията във вестник „Ямбол”. Статията ме смути, защото в нея има написани неща, които не са верни и се намеква за неща, които не свързвам по никакъв начин с личността на С.Д.. Имам предвид намеците, че той е описан като мошеник, не точно това, но това е моето впечатление, така го почувствах като прочетох статията. На първо място бих казала, че е изключително честен, морален, с ясно изразена ценностна система, която е непроменена според мен с годините, в които го познавам. Достоен човек, който си държи на думата. Човек, много загрижен за болките, страданията на всички около него – било, които работят в неговата компания, в общността, загрижен за младите хора и бъдещето им.  Има емоционална свързаност за гр.Ямбол, това е неговият роден град. Фондацията, която аз представлявам, изпълнява част от социалната мисия на „Овергаз” в гр.Ямбол, която е свързана с образование и култура. Имаме дългогодишно партньорство с ПГ „Иван Райнов” и сме инвестирали средства за материална база за подготовка на ученици, допълнителна подготовка на учителите, имаме добри връзки с МГ „Атанас Радев”, където също сме финансирани един проект, който да повиши качеството на тази гимназия, която е една от най-добрите, ежегодно провеждаме национален преглед за млади изследователи, това е преглед за ученици от математическите гимназии и професионалните технически гимназии от цялата страна. За осми път тази година ще проведем конкурса „Душата на един извор”, който също е национален и който е в подкрепа на млади художници и литератори. Голяма чест е и за него и за нас, тъй като той е носител на голямата награда на гр.Ямбол, а през 2008 г. на фондацията беше връчена пак голямата награда на гр.Ямбол за всичко, което фондацията е направила през годините за града. С.Д. в момента заема два много високи публични поста, в единия е председател на БСК, а в другият е председател на националната мрежа на глобалния договор на ООН. Това са две много сериозни организации на бизнеса в България и в качеството си на представляващ ги, той води лекции, разговаря със студенти във висши училища. По силата на моите задължения аз присъствам на тези лекции и съм виждала какъв страхотен отзвук има това, което той говори на младите хора и при всяка негова изява се появяват кандидати, които искат да станат част от нашата компания.

Свид. О.З. заявява следното: Познавам С.Д., той е изпълнителен директор в дружеството „Овергаз Инк”, в което работя. Работя като директор „Търговия с природен газ”. Зная за какво се води делото. Прочетох статията, която е причина за завеждане на делото. В статията е написано, че цената на газа, който купува компанията е 90 долара и се продава на 360 долара марж, което означава, че сумата 360 долара е печалбата на компанията, откъдето идва и богатството на С.Д.. Това, което пише не е вярно. Това, което журналистът е публикувал, той цитира „Балканлийкс”, където е качено копие от договора за продажба на природен газ на „Булгаргаз”. Аз го прегледах този договор в сайта „Балканлийкс” и установих, че публикуваният текст е идентичен с действителния договор, само че липсват подписите под конкретния текст, който е публикуван. В самия договор има един член – чл.7.9, в който е казано, че разликата между покупната и продажната цена на природния газ е един долар. Т.е. купувачът по този договор заплаща разликата от един долар за  1000 кубични метра газ. Продаването на газа се извършва в газоизмервателна станция Исахча, това е граничен пункт между Румъния и Украйна, на брега на р.Дунав. Там се продава на „Булгаргаз”. След това транзитьор се явява румънската газопреносна компания „Трансгаз, която обаче транзитира за сметка на „Булгаргаз”. „Булгаргаз” внася природния газ в България, след което го продава на крайни потребители и газоразпределителни компании в страната. Специално компанията „Овергаз Инк” няма лицензи, но дъщерните компании с мажоритарно участие на „Овергаз Инк”, компанията в която работя, са създадени с цел разпределение и снабдяване с природен газ, има такива лицензи и купуват този газ от „Булгаргаз”. Продажната цена, която извършва газоразпределителните компании подлежи на регулиране от ДКЕВР. Цените се определят на всяко тримесечие, по нормативна наредба за ценообразуването на природния газ и се защитават пред ДКЕВР. Те се публикуват официално всяко тримесечие. Ключовото е изменението на цените на горивата, има се предвид мазут, с 3.5 % сяра, газьол – 0.02 % сяра, и мазут с 1 % сяра. Тези котировки се вземат на международните пазари в Италия. Цената се определя автоматично по формула, която е уредена в самия договор и публикувана в сайта на „Балканлийкс”. Договорът позволява на един журналист сам да определи каква е печалбата, тъй като в договора, както вече казах, е посочено, че печалбата е един долар, в чл.7.9 от Договора. Не съм запознат и нямам информация полско списание да е правило и публикувало информация относно някакво разследване на „Овергаз”.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата 100000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.12.2010 г., която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на разпространени чрез вестник „Ямбол”, бр.37, издание от 13.12.2010 г. обиди и клевети, подробно описани в обстоятелствената част на публикацията „С.Д. на 25 място сред най-богатите българи ?”.

Така предявеният иск, при изложените в исковата молба факти, на които се основава, намира правното си основание в нормата на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД. Отговорността на ответника се претендира за това, че е възложител на работата по списване и публикуване на процесната публикация и издател на Вестник „Ямбол”.

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Анализа на правната норма сочи, че отговорността по чл.49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от вината на натовареното с извършване на работата лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл следва извод, че отговорността на възложителя е гаранционно–обезпечителна и безвиновна по своя характер – възложителя отговаря за действията или бездействията на свои служители, на които е възложил работа. В разпоредбата пък на чл.51, ал.1 от ЗЗД законодателят е определил кръга на вредите, които подлежат на обезщетяване, а именно: обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При така определената правна квалификация на предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, по безспорен и несъмнен начин наличието на следните кумулативни предпоставки: претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесната публикация и разпространените чрез нея неверни обстоятелства; причиняване на вредите от лице, на което ответникът като отговорен по чл.49 от ЗЗД е възложил работата; вредите да са причинени вследствие на  действие или бездействие при и по повод  изпълнение на възложената работа.

Безспорно по делото от фактическа страна е установено, че в процесната статия със заглавие „С.Д. на 25 място сред най-богатите българи?”, за което е използван едър шрифт в черен и червен цвят на син фон са изнесени следните твърдения: „Класация на стоте най-богати българи показа, че сред тях има и ямболци. С.Д. е показал състояние от 168 милиона, което е достатъчно за 25-то място... Въпреки това обаче, собственикът на ямболския ежедневник със сигурност е сред най-богатите 10 българи... Липсата му в класацията на предно място се дължи по-скоро на несъвършените критерии, както и на множеството офшорни фирми, които успешно крият своите собственици...”;  „нова класация за най-богатите българи доказа отново, че  у нас парите се крият като мишки от котка. С.Д. и П.К. - двамата вероятно най-богати ямболци ги няма в класацията сред първите 10... Състоянието на създателя на газовата компания „Овергаз Инк”  С.Д. е оценено на 168.8 мил.лв., с което той заема 25-та позиция. Като прочете човек обаче критериите за това класиране става ясно, че това едва ли отговаря на действителността. Липсата на С.Д. сред първите вероятно се дължи на това, че както писа едно време едно полско издание той има само 0.37% в своята компания „Овергаз Инк”. Иначе дружеството е холдингова компания, регистрирано на Вирджинските острови, от където не дават информацията за собствениците на „Овергаз Инк”.”; „Ето защо е твърде  съмнителна и класацията, в която С.Д. заема само 25–то място, а според полското издание е сред най-богатите българи.”; „...компанията на Д. печели най-много от доставките на руски газ. При цена 90 долара за 1000 куб.метра, на които се купува газа компанията го продава между 350-450 долара, което е неколкократно по-висока печалба.”. В заключение статията завършва с твърдението „...коментара може да бъде само един – сто човека контролират половината от парите в оборот в държавата, като се има предвид че бюджета разпределя приходи от 24 милиарда лева. Съвсем ясно се вижда, че икономически тези 100 човека са по-мощни от държавата. Следователно борбата на всяко правителство- включително съд, прокуратура и финансови органи срещу тях е обречена предварително. Ето къде е отговорът на въпроса защо прехода така зацикли...”. При внимателния прочит на цялата статия, макар и същата да не съдържа директно обидни изрази, то може да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че същата насажда у читателя отрицателно настроение към неговата личност и бизнес, провокира съмнение за извършена престъпна дейност и безнаказаност.

В член 11 от Харта на основните права на Европейския съюз е посочено, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Свободата на словото е основно човешко право, защитено и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, където в чл.10 е записано, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Установената от цитираните по-горе европейски норми свобода на словото е регламентирана и с Конституцията на РБ, където в чл.39, ал.1 е посочено, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Ограничение в свободата на изразяване на мнение е въведено с ал.2 на чл.39 - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Анализа на цитираните правни норми води на извод, че свободата на словото и правото на изразяване на мнение са сред основните човешки свободи, признати и защитавани от правовия ред, стига при упражняването им да не се засягат и накърняват правата и достойнството на другиго. В случай на такова накърняване (чрез изнасяне на неверни факти и обстоятелства било в средства за масово осведомяване, било в пресата), безспорно засегнатия има право да търси обезщетение по законовия ред.

В конкретния случай както вече се посочи съдът споделя твърдението на ищеца, че изнесените в процесната статия твърдения насаждат у читателя отрицателно настроение към личността и бизнеса му, провокират съмнение за извършена престъпна дейност и безнаказаност. Отразените в статията факти и обстоятелства не отговарят на действителността – от събраните по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели се установи, че „Овергаз инк.” АД и „Овергаз холдинг” АД са местни за България юридически лица, регистрацията им е по Териториална данъчна служба гр.София „Големи данъкоплатци”; данъчните задължения се заплащат също в България, а организацията на счетоводната дейност се извършва съгласно приложимите международни счетоводни стандарти и действащото българско данъчно и счетоводно законодателство. При изложеното до тук настоящия съд приема процесната статия за неприемлива, а изразеното в нея за недоказано. С волеизявленията си авторът на статията е засегнал ищеца като човек и личност, накърнил е достойнството и авторитета му, както в личен, така и в професионален план, имайки предвид, че ищеца е публично известна личност.

При всичко изложено до тук съдът приема предявеният иск за доказан по основание. При определяне на размера, в който следва да бъде уважен предявеният иск за неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, относима към обезщетяването на този вид вреди, където законодателят е въвел принципа на справедливост. Както е известно в правната доктрина неимуществените вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи. С оглед на събраните по делото доказателства (показанията на св.Б. и Г.), съдът намира че претърпените от ищеца С.Д. неимуществени вреди, в резултат на процесната публикация, следва да бъдат оценени по справедливост, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, на сумата от по 20000 лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният иск. Посочената суми следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от деня на увреждането, по аргумент на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Искът за горницата над 20000 лв. до предявения размер от 100000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Страните по делото са направили искания за присъждане на разноски. Разноски на страните следва да се присъдят съобразно правилата на чл.78 от ГПК – в съответствие с уважената, съответно отхвърлена част от исковете. По делото ищеца е направил разноски за ДТ в размер на 4000 лв. и адвокатски хонорар в размер на 2400 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се дължи възстановяване на сума за разноски общо в размер на 1280 лв. Ответника също е направил искане за присъждане на разноски. На л.545 от делото е приложено адвокатско пълномощно, видно от което ответника е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 2500 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника се дължи възстановяване на сума за разноски в размер на 2000 лв.

Водим от горното, ЯОС

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД,   ЕТ „ВЕСТ 2 – ВЕСТНИК ЯМБОЛ – Д.Т.”***, с ЕИК 201110658, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Й. Йовков” №3, представлявано от Д.Т.Т. с ЕГН **********, съдебен адрес:***, кантора №** – адв.С.К. да заплати на С.Г.Д. с ЕГН**********, съдебен адрес:*** – адв.М.Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20000 лева (двадесет хиляди лева) ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 13.12.2010 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до предявения размер от 100000 лв., като неоснователен - отхвърля.

 

ОСЪЖДА ЕТ „ВЕСТ 2 – ВЕСТНИК ЯМБОЛ – Д.Т.”*** да заплати на С.Г.Д. разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1280 лв.

 

ОСЪЖДА С.Г.Д. да заплати на ЕТ „ВЕСТ 2 – ВЕСТНИК ЯМБОЛ – Д.Т.”*** разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 2000 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: