Петимата ямболлии, които съдиха Прокуратурата в Бургаския апелативен съд

Четвъртък, 18 Август 2016 11:53

, обжалвайки решение на ЯОС спечелиха делото на тази инстанция. . Обезщетенията, които поискаха в размер на по 25 хиляди лева, съдът обаче редуцира до 2000 лева.
На 28 юли бургаският Флагман пита и писа

Ще повлияе ли ямболската съдийка Пепа Чиликова върху решение на Апелативния съд в Бургас?

Петима ямболии, които развиват дейност с областта на земеделието, са завели дело за системен тормоз от страна от Окръжната прокуратура в Ямбол.
Стефан Хубенов, Стоян Ганчев, Христо Карски, Асен Моллов, Юлия Бочукова са входирали в Апелативния съд в Бургас искове за по 25 хиляди лева срещу Прокуратурата на Република България - за причинени вреди от незаконно обвинение. Те са роднини и близки приятели на общинския съветник в Ямбол и председател на местната структура на НФСБ Неда Карска. Делото се гледа в Апелативния съд в Бургас, а решението на магистратите трябва да излезе в едномесечен срок.

http://www.flagman.bg/article/106516

Ето решението на Съда

ОТМЕНЯ решение №26/16.05.2016 год., постановено по гр.д. №431/2015 год. по описа на Я. окръжен съд, в частта му, с която предявените от Х. Х. в К. , Ю. А. Б. и С. Д. Х. искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по 200 лв. за всеки от тях е отхвърлен, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, съответно: от Х. Х. в К. до размера 2000/две хиляди/ лева, от Ю. А. Б. до размера 3000/три хиляди/ лв. и от С. Д. Х. до размера 2500/две хиляди и петстотин/ лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Х. Х. в К. , ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. Е., ул.“Т“ №70, със съдебен адрес гр. Я., ул.“. №9, ет.1, чрез адв. В. , сумата 2200/две хиляди и двеста/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.01.2012 год. и до окончателното й изплащане, както и сумата 499.00/четиристотин деветдесет и девет/лв., съдебни разноски, направени пред Я. окръжен съд и АС Б.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Ю. А. Б. , ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. Я., ул.“. №18, ет.2 със съдебен адрес гр. Я., ул.“. №9, ет.1, чрез адв. В. , сумата 3200/три хиляди и двеста/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.01.2012 год. и до окончателното й изплащане, както и сумата 519.00/петстотин и деветнадесет/лв., съдебни разноски, направени пред Я. окръжен съд и АС Б.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С. Д. Х. , ЕГН**********, с постоянен адрес в гр. Я., ул.“М“, бл.1, вх.“Б“, ет.5, ап.44, със съдебен адрес гр. Я., ул.“. №9, ет.1, чрез адв. В. , сумата 2700/две хиляди и седемстотин/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лв. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.01.2012 год. и до окончателното й изплащане, както и сумата 510.00/петстотин и десет/лв., съдебни разноски, направени пред Я. окръжен съд и АС Б.

ПОТВЪРЖДАВА решение №26/16.05.2016 год., постановено по гр.д. №431/2015 год. по описа на Я. окръжен съд, в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106 15 август 2016 година гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД граждански състав
На двадесет и седми юли две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.НЕЛИ СЪБЕВА

2. РУМЯНА МАНКОВА
Секретар Пенка Шивачева
Прокурор Й.Григорова

като разгледа докладваното от съдия Зл.Иванова

гражданско.дело №…286………………… …..по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Я. М. , ЕГН **********, с адрес в гр. Я., ул.“. №18, ет.2, С. Д. Х. , ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул.“М“, бл.1, вх.“Б“, ет.5, ап.44, Стоян Г. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. Я., , ул.“. №18, ет.2, Ю. А. Б. , ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул.“. №18, ет.2 и Х. Х. в К. , ЕГН **********, с адрес гр. Е., ул.“Т“ №70, всички със съдебен адрес гр. Я., ул.“. №9, ет.1, чрез пълномощника им адв. В. , от АК гр. Я., ищци по гр.д. №431/2015 год. по описа на Я. окръжен съд, подадена чрез процесуалния им представител адв. В. от АК Я. , против решение №26 от 16.05.2016 година, постановено по същото дело, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивниците ищци искове за имуществени вреди в размер на по 200 лв. за всеки от тях и представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в хода на разглеждането на ДП№33/2009 год., както и за присъждане на неимуществени вреди в размер на по 25001 лв., също за всеки от ищците, представляващи обезщетение от незаконно повдигнато обвинение по ДП33/2009 год. на ОД на МВР Я. , както и законната лихва върху тези обезщетения, от датата на прекратяване на наказателното производство – 01.01.2012 год., до окончателното им изплащане, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т.7 от ЗОДОВ.

Решението е обжалвано изцяло. Подържа се оплакване за незаконосъобразност, като постановено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на решението. Като неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства е определен изводът на ЯОС, че всички обвинения против въззивниците ищци са били погасени по давност по смисъла на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, както и, че този извод е верен единствено за обвиненията по чл.248а ал.2, вр. с ал.1 НК, но не и за тези по чл.212 ал.3 вр. с ал.1 НК и по чл.248а, ал.5 НК, които са прекратени поради липса на престъпление, по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 НПК. Много подробно в жалбата са изложени съображения в подкрепа на това оплакване, по отношение на всеки един от жалбоподателите.

С въззивната жалба е направено оплакване, че Я. окръжен съд не се е произнесъл по наведеното с предявените искове оплакване по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ, за незаконосъобразно използване на СРС, при липсата на основание по чл.3 от ЗСРС, по отношение на жалбоподателите А. , С. Х. и Ю. Б. Посочено е, че самият факт, че ОП гр. Я. е прекратила наказателното производство по чл.212, ал.3, вр. с ал.1 НК срещу посочените трима ищци по реда на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление и изобщо не е образувала подобно производство срещу А. М. и С. Г. , доказва, че не са били налице основанията за използване на СРС, от което пък се прави извод, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ. Твърди се, че при използването на СРС по отношение на посочените трима жалбоподатели е извършен запис на множество разговори проведени между ищците и адвоката им В. К. , свързани с тези дела, от което е направен извод, че е нарушена тайната на разговорите между адвокат и клиент, които съгласно разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗА, не могат да се подслушват и записват. На следващо място е посочено, че резултатите от СРС не са засекретени от органите на прокуратурата, а едва от съдия Ф. от ЯОС през 2011 год. Незасекретяването на СРС е дало възможност на адвоката на противните страни по делата за клевета да черпи информация, който факт се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. .

Т. се също, че именно от СРС, разследващите са разбрали факта, че Ю. Б. е бременна и са се свързали с нея, с предложение да стане защитен свидетел, срещу С. Г. по производството образувано срещу него. Тези действия на разследващите са посочени като причина мотивирала Ю. Б. да постъпи в отделение по гинекология в гр. Б. в „М“ АД и да извърши прекъсване на бременността си на 13.07.2009 год.

На следващо място е посочено, че е установено пред ЯОС от показанията на свидетелката К. , че А. М. именно в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение през 2009 година е вдигнал кръвното налягане, което е установено и от допуснатата СМЕ. В жалбата се твърди, че и Х. К. също е изживял стрес в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, тъй като съпругата му е била онкоболна и се е налагало да я води при разследващите органи за да и вземат пръстови отпечатъци.

Подържат се твърденията, че незаконно повдигнатите обвинения по отношение на всички ищци са влошили отношенията им с колегите им и с хората, с които са работели. Обвиненията са довели до дискредитирането им и в работата им, тъй като са били разпитани като свидетели много земеделски производители от гр. Б., както и служители от общинска и областна земеделска служба, с които ищците са имали делови отношения. Търпели подигравателно отношение както на другите земеделски производители, така и на служителите от земеделските служби. По отношение на жалбоподателят С. се подържа твърдението, че той е бил дискредитиран пред служителите на фирмата си, тъй като на 10.09.2009 год. прокуратурата е нахлула принудително в офиса на фирмата му „С“ ЕООД и е иззела два броя компютри с компютърните конфигурации. Посочено е, че независимо, че ЯОС с определение №23/2012 год. е задължил прокуратурата да върне на С. Г. иззетите от него компютри и компютърни конфигурации, това не е станало, въпреки изтеклите пет години.

Сочи се също, че към него момент С. Г. , Х. К. и А. М. са работили като пълномощници на фонд „Е“, а след незаконното повдигане на обвиненията, от фонда са прекратили пълномощията им.

Направено е оплакване, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт не се е съобразил и със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №401/21.10.2011 год. по гр.д. № 483/2011 год., четвърто г.о., ГК.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго от АС Б. , с което да бъдат уважени в пълен размер предявените искове. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата, подаден от П. на Р. , с който да бъде изразено становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание пред АС Б. се явява процесуалният представител на въззиваемите ищци адв. В. К. от АК Я. и изцяло подържа подадената от името на всички ищци въззивна жалба.

Представителят на Апелативна прокуратура Б. , в съдебно заседание оспорва въззивната жалба, подадена от ищците по делото и иска същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановенотко от ЯОС решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Апелативният съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Апелативен съд Б. , съобразявайки се с разпоредбата на чл.269 ГПК, направи следните изводи:

Атакуваният съдебен акт е постановен от Я. окръжен съд по предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 и т.7 от ЗОДОВ, с цена на всеки един от тях в размер на 25001 лв. С оглед разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК предявените искове са подсъдни на Я. окръжен съд, разгледани са от ЯОС и е постановен съдебен акт, който е валиден.

По допустимостта на съдебния акт:

Видно от представените по делото доказателства, въззивниците ищци претендират обезщетение за вреди от незаконно повдигнато срещу всеки от тях обвинение и образуване на наказателно производство срещу тях от П. на РБ. Към исковата молба като доказателство са приложени заверени копия от постановления за образуване на досъдебно производство от 13.03.2009 год., постановления за привличане в качество на обвиняеми от 29 и от 30 юли 2010 год., постановления на ОП Я. за частично прекратяване на наказателно производство по ДП №33/2009 год. по описа на ОД на МВР Я. от 28.09.2011 год. и постановление за прекратяване изцяло на същото досъдебно производство от 21.12.2011 год. От изложеното следва, че към момента на предявяване на иска пред ЯОС са съществували всички положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск от въззивниците ищци, поради което и исковете се явяват допустими.

Бургаският апелативен съд, след като взема предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

С предявените искове всеки един от ищците е претендирал присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25001 лв., произходящи от незаконно повдигнатите им обвинения, по образуваното ДП №33/2009 год. на ОД на МВР гр. Я., прекратено с постановление от 28.09.2011 год. и 21.12.2011 год., ведно със законната лихва, дължима от момента на прекратяването на наказателното производство и до изплащането й, както и имуществени вреди за всеки един в размер на по 200 лв., представляващи заплатено в хода на досъдебното производство адвокатско възнаграждение.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел за неоснователни предявените от въззивниците ищци против П. на Р. , искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т. 7 от ЗОДОВ и е отхвърлил същите.

С доклада на ЯОС, направен по реда на чл.146 ГПК, в съдебното заседание, проведено на 16.03.2016 год., на осн. чл.146, ал.3 съдът изрично е приел, че са безспорни и не се нуждаят от допълнително събиране на доказателства фактите относно повдигане на обвинение по отношение на всички ищци, развитието на досъдебното производство и прекратяване на същото.

Установено е от писмените доказателства приложени към исковата молба и приетите в хода на производството ДП №33/2009 год. по описа на ОД на МВР Я. , преписка №466/2009 год. по описа на ЯОП, нохд №375/2011 год. по описа на ЯОС, нохд №151/2011 г. по описа на ЯОС, нохд №7/2011 г. по описа на ЯОС, нохд №4/2012 год. по описа на ЯОС от 28.09.2011 год. и постановление за прекратяване изцяло на същото досъдебно производство от 21.12.2011 год., че с постановление от 13.03.2009 год. на РП гр. Я. е било образувано досъдебно производство срещу въззивниците ищци Х. Х. в К. , Ю. А. Б. , С. Д. Х. и още едно лице, което не е страна в настоящото производство, за извършено от всеки от тях престъпление по чл.212, ал.3, т.1 от НК.

С постановления от 29.07.2010 год. на разследващ полицай, по образуваното ДП №33/2009 год., в качеството на обвиняеми са привлечени С. Д. Х. , за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, Ю. А. Б. , за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, С. Г. Г. , за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и А. Я. М. , за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, а въззивникът ищец Х. Хр. К. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 30.07.2010 год., също за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

Безспорно е установено, че въз основа на разрешение дадено от ЯРС, по досъдебно производство №33/2009 год. е извършено претърсване и изземване в офиса на „С“ ЕООД, с управител въззивника С. Г. Г. на 10.09.2009 год., от където са иззети компютрите на фирмата, съдържащи компютърни конфигурации -. . компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни.

Установено е от цитираните по-. . горе наказателни общ характер дела, приложени като доказателство, че на три пъти ЯОП е внесла обвинителен акт срещу въззивниците ищци и въз основа на тях са били образувани съответно: нохд. №7/2011 год., образувано на 05.01.2011 год., прекратено с разпореждане на съдията докладчик №23/11.01.2011 год. и е върнато на прокурора за допълнително разследване; нохд. №151/2011 год., образувано на 22.03.2011 год., след внесен отново от прокурора обвинителен акт срещу въззивниците ищци, производството по което отново е прекратено с разпореждане от 30.05.2011 год. на съдията докладчик, поради допуснати съществени процесуални нарушения и е върнато на прокурора за извършване на допълнително разследване; нохд №375/2011 год., образувано на 22.08.2011 год., въз основа на внесен за трети път обвинителен акт срещу въззивниците ищци , производството по което отново е прекратено с протоколно определение от 02.09.2011г., на осн. чл.288, т.1 вр. чл.249, ал.2, вр. чл.248 ал.2,т.3 от НПК и делото е върнато на ЯОП. След връщане на делото на ЯОП, с постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 28.09.2011 год. е прекратено частично наказателното производство по ДП №33/2009 год. по описа на ОД на МВР гр. Я., в частта му спрямо обвиняемите А. Я. М. , С. Д. Х. , Х. Х. в К. и С. Г. Г. , относно предявените спрямо всеки един от тях обвинения за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 НК, като са отменени и взетите спрямо тях мерки за неотклонение „подписка“. С постановление от 21.12.2011 год. на ОП гр. Я. е прекратено изцяло наказателно производство по ДП №33/2009 год. по описа на ОД на МВР гр. Я. срещу обвиняемата Ю. А. Б. за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 от НК и е отменена взетата спрямо нея мярка за неотклонение „подписка“. Със същото постановление е прекратено нак. производство срещу Х. Х. в К. и С. Д. Х. за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК, по който състав е било образувано наказателното производство. С цитираното постановление на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на държавата 2 бр. компютърни конфигурации, с инсталирани върху тях програмни продукти описани в протокола за изземването им от 10.09.2009 год. Това постановление е било обжалвано от всички въззивници ищци, но само в частта му, с която са отнети в полза на държавата компютърните конфигурации, по повод на което е било образувано ч.н.д. №4/2012 год. по описа на ЯОС, по което с определение №23 от 23.01.2012 год. ЯОС е отменил постановлението на ЯОП от 21.12.2011 год. за прекратяване на наказателното производство, но само в частта му, с която на осн. чл.53 ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на държавата два броя компютърни конфигурации и е разпоредено същите да бъдат върнати на жалбоподателите.

С оглед наведеното във въззивната жалба оплакване на неправилност и незаконосъобразност на решението, с изричното посочване, че изводът направен от първоинстанционният съд, че наказателното производство образувано срещу ищците в настоящото производство е неправилен, противоречащ на писмените доказателства по делото и по-. . конкретно на постановление за прекратяване на ДП№33/2009 год. от 21.12.2011 год., пред настоящата инстанция е спорен въпросът, дали наказателното производство образувано срещу въззивниците ищци е прекратено поради погасяване на наказателната отговорност, предвид изтичане на предвидената в закона давност/ по чл.24, ал.1, т.3 НК/ или е прекратено поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление/по чл.24, ал.1, т.1 НК/

Апелативен съд Б. намира направеното оплакване за основателно, но само по отношение на част от въззивниците ищци, по следните съображения:

Безспорно, както и по-. . горе бе посочено наказателното производство е образувано с постановление на РП Я. от 13.03.2009 год., срещу въззивниците ищци Х. К. , Ю. Б. и С. Х. и срещу още едно лице, което не е страна в настоящото производство, за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК. Именно във връзка с образуваното срещу посочените ищци наказателно производство е било направено искане от ЯРП за даване на разрешение по реда на чл.161 НПК, за извършване на претърсване и изземване на 10.09.2009г. от офис находящ се в гр. Я., към което е било приложено ДП №33/2009 год., образувано срещу С. К. , Х. К. , Ю. Б. и С. Х. , за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК. Видно от приложеното на л.20 от делото опр. №117 от 09.09.2009 год., постановено по ч.н.д. №1284/2009 год. по описа на ЯРС, съдът е дал разрешение по чл.161, ал.1 от НПК, именно във връзка с ДП№33/2009 год., образувано срещу част от настоящите жалбоподатели за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК. Това следствено процесуално действие е извършено на 10.09.2009 год., видно от приложения протокол за претърсване и изземване на л.21 от делото. От справката извършена в т.15, т.16, т.17 и т.18 от ДП №33/2009 год. по описа на ОД на МВР Я. , пр.пр. №466/2009 год. по описа на ЯОП, се установява, че в ЯОС е било внесено искане вх. №RB42114-. . 001-. . 08/12-. . Я-. . 611/09-. . 229, за даване на разрешение за използване на СРС, във връзка с образуваното срещу Х. К. , Ю. Б. и С. Х. ДП №33/2009 год. за престъпления по чл. 212, ал.3, вр. ал.1 от НК и са дадени 4 разрешения, трите от 12.06.2009 год., а едното от 22.07.2009год. за използване на СРС, като двете от тях са за Ю. Б. , за регистрираните на нейно име два мобилни телефона, а останалите две разрешения са за подслушване телефоните на А. М. и на С. Х. За всеки от тях е внесено и искане за даване разрешение за продължаване срока на използването на СРС, и отново са дадени 4 броя разрешения от Я. окръжен съд, всички от дата 10.08.2009 год.

Безспорно е, че срещу въззивниците ищци Х. К. , С. Х. и Ю. Б. наказателното производство/ДП №33/2009 год./ е образувано срещу всеки от тях за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК. Не се спори от страните, че до момента на прекратяването на наказателното производство по досъдебно производство №33/2009 год., с постановление на ОП Я. от 21.12.2011 год. изцяло, срещу нито един от въззивниците ищци не е повдигнато обвинение и не са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК. Апелативен съд Б. не споделя извода направен от първоинстанционния съд, че наказателното производство по ДП №33/2009 год. е прекратено изцяло на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК. Необходимо е да се посочи, че по настоящият спор не се налага съдът, който е сезиран с претенциите на ищците по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да подлага на инцидентна проверка действията на органите на наказателното производство, а следва да ги възприеме само от формалната страна на стабилитет и последици. Не може обаче, без да се вземат предвид изложените от прокурора мотиви, в постановлението за прекратяване, да се подходи съвсем формално от страна на съда, и след като в основанието за прекратяване между изброените разпоредби на НПК е цитиран и чл.24, ал.1, т.3 от НПК, да се приеме, че изцяло наказателното производство по ДП №33/2009 год. е прекратено поради това, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Изрично в мотивите си прокурорът от ЯОП, издал постановлението за прекратяване на нак. производство от 21.12.2011 год. е посочил, че до изпращане на делото в Окръжна прокуратура – Я. , никое от горепосочените лица/Стоянка К. , Х. К. , Ю. Б. и С. Х. /, за които е било образувано наказателното производство не е било привлечено в качеството на обвиняем за престъпление от общ характер, включително и такова по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК. Направена е констатация, че С. Д. К. е починала в хода на разследването. Направен е извод, че към момента на издаване на това постановление са налице основанията за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 от НК и спрямо обвиняемата Ю. Б. и срещу друго обвиняемо лице, което не е страна в настоящото производство, поради изтекла абсолютна давност. По този въпрос не се и спори от страните по делото. В същото постановление пак изрично е посочено, че горното наказателно производство следва да бъде прекратено и в частта му, в която е било образувано за престъпление срещу С. Д. К. , Х. Х. в К. , Ю. А. Б. и С. Д. Х. , за всички за извършено престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК, като спрямо С. Д. К. на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, а спрямо останалите трима обвиняеми на основание чл.24, ал.1 ,т.1 от НПК. Именно въз основа на всички тези съображения и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от НПК, прокурорът от ОП Я. е прекратил изцяло наказателното производство по ДП№33/2009 год. по описа на ОД– на МВР Я. срещу обвиняемата Ю. Б. за престъплението по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 от НК и е отменена мярката и за неотклонение „подписка“, както и е прекратил наказателното производство срещу: Стоянка Д. К. , Х. Х. в К. и С. Д. Х. за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК, по който състав е било образувано наказателното производство срещу тях.

Релевантният за спора въпрос е дали, когато е образувано наказателно производство срещу определено лице, а впоследствие наказателното производство прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, лицето срещу което е образувано наказателното производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Отговор на този въпрос е даден с решение №35 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр.д. №5215/2015 год., IIIг.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика. С цитираното решение е прието, че съгласно задължителната практика на ВКС „съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението; основанието за прекратяване съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, а именно, че деянието не е извършено от лицето“/т.7 ТР 3/05 г. ОСГК на ВКС/ П. това и фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление осъществява хипотезата на чл.2,ал.1, т.2 ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице да не е привлечено в качеството на обвиняем.

С решение №187 от 13.06.2012 год. на ВКС по гр.д. №1215/2011 г., IIIг.о., ГК, също постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че употребеният в чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ/в редакцията на ЗОДОВ към настоящия момент е т.3-. . та/ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-. . широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а в последствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Лицето срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.

В този смисъл е и приетото с реш. №341 от 05.10.2012 год. на ВКС по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ГК, а също и с реш. №1200 от 02.12.2008 г. на ВКС по гр.д. №3517/2007г., III г.о., ГК.

Предвид изложеното, АС Б. приема, че с прекратяването на наказателното производство по ДП №33/2009 год., образувано срещу Х. К. , С. Х. и Ю. Б. за извършено престъпление от всеки от тях по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление – чл.24, ал.1, т.1 от НПК, са налице предпоставките за търсене на отговорност за действия на правозащитните органи по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, респ. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, действащ към момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното/29.12.2011 год./ и следва да бъде ангажирана отговорността на П. на република България, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

По отношение на останалите въззивници ищци А. М. и С. Г. , АС Б. изцяло споделя изводът направен от ЯОС, че исковете са неоснователни. С постановлението от 13.03.2009 год. срещу А. М. и срещу С. Г. не е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК. Същите в значително по-. . късен момент са привлечени в качеството на обвиняеми, но за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и в тази част наказателното производство по ДП №33/2009 год. е прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване от 28.09.2011 год., с което наказателното производство срещу тях е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване и при условията на чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Що се отнася до претенцията на ищците за присъждане на обезщетения за морални и материални вреди причинени им в резултат на незаконосъобразно използване на СРС, по чл.2, ал.1 т.7 от ЗОДОВ, настоящата инстанция приема следното: Установено е от справката извършена в т.15, т.16, т.17 и т.18 от ДП №33/2009 год. по описа на ОД на МВР Я. , пр.пр. №466/2009 год. по описа на ЯОП, се установява, че в ЯОС е било внесено искане вх. №RB42114-. . 001-. . 08/12-. . Я-. . 611/09-. . 229, за даване на разрешение за използване на СРС, във връзка с образуваното срещу Х. К. , Ю. Б. и С. Х. ДП №33/2009 год. за престъпления по чл. 212, ал.3, вр. ал.1 от НК и са дадени 4 разрешения, трите от 12.06.2009 год., а едното от 22.07.2009год. за използване на СРС, като двете от тях са за Ю. К. , за регистрираните на нейно име два мобилни телефона, а останалите две разрешения са за подслушване телефоните на А. М. и на С. Х. За всеки от тях е внесено и искане за даване разрешение за продължаване срока на използването на СРС, и отново са дадени 4 броя разрешения от Я. окръжен съд, всички от дата 10.08.2009 год. За да е незаконосъобразно използването на СРС, следва това да е извършено без дадено по съответния законов ред разрешение от съда. По отношение на въззивниците ищци С. Х. и Ю. Б. , може да бъде направен извод, че при издаването на разрешението за използване на СРС е спазен предвидения в закона ред по чл.173 и сл. от НПК. Престъплението за което е било образувано наказателното производство е включено в обхвата на чл.172, ал.2 от НПК. Вярно е, че към момента на направеното искане, даденото от съда разрешение и използването от разследващите органи на СРС, спрямо въззивникът ищец А. М. не е било образувано наказателно производство. На него е повдигнато обвинение и той е привлечен в качеството на обвиняем едва с постановление от 31.05.2010 год. за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като в последствие с постановление от 29.07.2010 год. е привлечен в качеството на обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъплението по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, по което престъпление е прекратено наказателното производство поради погасяване по давност на наказателното преследване. Независимо от изложеното следва да се посочи, че в чл.173, ал.2 НПК не се съдържа ограничение на лицата и обектите спрямо които може да бъде направено искане за прилагане на СРС, от което следва, че и по отношение на него е изпълнен законовия ред по НПК.

За да възникне отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ е необходимо към момента, към който се твърди от ищците, че са извършени действия от правозащитните органи, в резултат на които са им причинени вреди, е необходимо, тези действия да са обхванати от фактическите състави на ЗОДОВ, за които е предвидена отговорност на правозащитните органи. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че използването на СРС срещу въззивниците ищци С. Х. , Ю. Б. и А. М. е осъществено от органите по разследването в периода от м.юни 2009 год. до м. октомври 2009 год. С ДВ бр.17 от 06.03.2009 год. е изменен ЗОДОВ и е добавена т.7 към чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно използване на специални разузнавателни средства, от което следва, че към момента на използването на СРС по отношение на посочените ищци е предвидена отговорност на държавата, в лицето на правозащитните органи от такива действия. Към момента няма формирана задължителна съдебна практика по въпроса, който е релевантен към настоящия правен спор, а именно: когато в хода на образувано наказателно производство/досъдебно производство/, законосъобразно са поискани, разрешени и използвани СРС и след това наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление, правозащитните органи носят ли отговорност за вреди, причинени в резултат на използването на СРС? Настоящият състав на АС Б. , приема, че в случая по аналогия следва да бъде приложена т.13 от ТР №3/2004 год., съгласно която „Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря за вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДВПГ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай.“ Въззивниците ищци С. Х. , Ю. Б. и А. М. претендират единствено неимуществени вреди от използването на СРС спрямо тях. По отношение на С. Х. и Ю. Б. претенцията им за неимуществени вдреди от неоснователно образуваното срещу тях наказателно производство, впоследствие прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, включва и вредите от незаконно използване на СРС.

По различно е положението по отношение претенцията на ищеца А. М. , спрямо когото не е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК, но във връзка с това нак. производство, са използвани спрямо него СРС и е подслушван личния му телефон. Апелативен съд Б. приема, че по отношение на А. М. тази претенция следва да се разгледа самостоятелно. За да бъде приета за основателна, следва да бъде установено, че именно в резултат на използването на СРС спрямо него, са му причинени морални вреди. Пред ЯОС е допусната и изслушана СМЕ, от заключението на която се установява, че действително стресът може да причини инфаркт на миокарда, което се характеризира с остър коронарен синдром, при липса на запушване на коронарна артерия. Посочено е в заключението, че А. М. за първи път е потърсил специализирана кардиологична помощ през 2010 год. в СБАЛК Я. , с предписана терапия, която той самоволно прекъснал след 2-. . 3 месечен прием. Посочено е, че през м.юни 2011 година А. М. получава ОМИ, за което е лекуван инвазивно в специализирано здравно заведение, с повторна хоспитализация, месец след изписването му. В заключението на СМЕ, изготвено както в писмена форма, така и дадени уточнения устно в с.з., е даден категоричен отговор, че здравословното състояние на А. М. е влошено от реализирания ОМИ. В този смисъл са и показанията на свидетеля Н. К. Безспорно е обаче, че спрямо А. М. , СРС са прилагани от м. юни до м. октомври 2009 год., докато влошаването на здравословното му състояние е възникнало през м. юни 2010 год., т.е. веднага след като е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП№33/2009 год., с постановление на разследващия полицай от 31.05.2010 год. за обвинение по чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и извършен разпит на същата дата. По никакъв начин не е доказана причинна връзка между прилаганите срещу този ищец СРС и влошеното му здравословно състояние. Такава връзка не е установена и от показанията на свидетеля Н. К. Предвид изложеното, претенцията на А. М. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ се явява неоснователна. Действително здравословното му състояние е влошено в резултат на образуваното срещу него производство по чл.248а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, но както и по-. . горе бе посочено, претенцията на А. М. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се явява неоснователна, тъй като наказателното производство срещу него е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.3 от НПК/наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност/.

За установяване претендираните от въззивниците ищци Х. К. , С. Х. и Ю. Б. неимуществени вреди, както и, че същите са в резултат на образуваното срещу тях наказателно производство, за извършено от тях престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК, което е прекратено поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, пред Я. окръжен съд са допуснати СМЕ и са разпитани посочените от въззивниците свидетели, събрани са поисканите от тях писмени доказателства.

За въззивникът ищец С. Х. е установено от в.л по допуснатата изслушана и приета СМЕ пред ЯОС, че страда от ХБС/хипертонична болест на сърцето/, като при него е установен наличие на вродена аномалия на аортата, което се среща рядко.становено е, че през 2016 год. Хубенов е получил разлепване на аортата, за което е лекуван в „С“ гр. С., с диагноза „Е“. В с.з. вещото лице е дал отговор, че стресът може да отключи проява на артериална хипертония и е уточнил разликата между „. хипертония“ и „хипертонична сърдечна болест/ХБС/, посочвайки, че АХ е симптом, а ХБС е болест.точнил е, че в епикризата издадена на С. Х. от „С“ – София през 2016 год. се съдържат данни за наличие и на артериална хипертония от 2009 год., като такъв извод вещото лице е направил и въз основа на посочените в епикризата медикаменти, които приема С. Х. Именно в началото на 2009 година е било образувано наказателното производство по ДП №33/2009 год. по описа на ОД на МВР Я. , поради което следва да се приеме, че в резултат на неоснователно образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК, е настъпило влошаване на здравословното му състояние. В този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка Н. К. , посочвайки, че се е налагало няколко пъти през този период А. М. да води С. Х. на лекар поради вдигане на високо кръвно налягане. Свидетелката установява, че във връзка с образуваното и водено срещу него наказателно производство е настъпило сериозно влошаване на отношенията между С. съпругата му, като дори се е стигнало до там, че тя е напуснала България и е заминала за А. и дори и към момента са разделени.становява, че той е изпитвал сериозни притеснения от случващото се, както и че се е чувствал унижен от това, че е обвинен за нещо, което не извършил. Все от показанията на тази свидетелка се установява, че след образуването на наказателното производство по ДП №33/2009 год., по местна телевизия “Д“, както и в интернет е излъчвана директно пресконференция, дадена от директорът на полицията в Я. към него момент – Д. , прокурор от РП Я. Д. Д. , представител на икономическа полиция и други оперативни работници и темата на пресконферецията е била разкриването на група, която източва еврофондове, като са споменати имената на всички нейни близки, ищци в настоящото производство, което всички ищци са изживели много тежко. Пред ЯОС е разпитана и свид. П. майка на въззивника ищец от показанията на която се установява, че през периода на разследването в дома им са започнали да пристигат призовки, С. е получил нарушения на съня си, не е можел да спи и е започнал да вдига кръвно налягане. С категоричност сочи, че преди 2009 година С. не е имал проблеми със здравето, а е започнал да посещава лекари след 2009 година именно във връзка с безсънието и високото кръвно налягане, за което е приемал лекарства, предписани му от лекарите. Показанията на свид. Х. подкрепят изцяло установеното от свид. К. във връзка с публичното оповестяване от страна на прокуратурата и полицията на факта на образувано срещу ищците наказателно производство.становява, че са настъпили проблеми в семейството на сина й и жена му го е напуснала, без да имат официален развод. Сочи, че наказателното производство срещу С. , се е отразило много сериозно на детето на С. , а също и на съпруга й, който е получил в резултат на тези изживявания сериозно заболяване и е починал.

За въззивника Х. К. от показанията на свид. Н. К. , негова сестра се установява, че също много тежко е преживял образуването на наказателно производство срещу него и съпругата му, която е била към него момент болна от онкологично заболяване и е починала в хода на разследването. Стресиращо за него е било са води съпругата си в полицията за снемане на отпечатъци, въпреки тежкото й заболяване. Свидетелката установява, че след образуването на наказателното производство и независимо от прекратяването му, въпреки, че Х. К. цял живот се е занимавал със земеделие, в резултат на тормоза, който е изживял той и съпругата му преди смъртта й, е престанал да кандидатства за субсидии от еврофондове. За него се отнася също и установеното от свидетелката въздействие от публичното оповестяване на образуваното нак. производство по местната телевизия и в интернет мрежата. По отношение на този ищец няма наведени твърдения за влошено здравословно състояние.

За въззивницата Ю. Б. безспорно следва да бъде отнесено установеното по отношение и на останалите ищци стресово изживяване, предизвикано от самото образуване на наказателното производство срещу нея, публичното му оповестяване пред широката общественост в гр. Я. и в интернет пространството, необходимостта да и бъдат снети пръстови отпечатъци, подслушването на личните и телефонни разговори в един продължителен период от време, обстоятелството, че тя и близките й са станали обект на подигравки и обсъждания. Свидетелката Н. К. установява, че именно в резултат на използваните във връзка с образуваното наказателно производство, СРС – подслушване и записване на телефонните разговори провеждани от Ю. Б. , която към момента на образуването на наказателното производство е имала сериозна връзка с нейния син, въззивникът ищец С. Г. , разследващият полицай Щ. е разбрала, че Ю. е бременна и е провела с нея разговор, предлагайки и да стане защитен свидетел срещу С. Г. , убеждавайки я, че той е престъпник и ще влезе в затвора, а тя като скромно момиче, с чисто минало не трябва да живее с такъв човек. Всичко това според свидетелката е довело да разколебаване за връзката на Ю. със С. и до вземане на решение за извършване на аборт. Свидетелката сочи, че са тези свои преживявания Ю. е споделяла с майка си, с баба си, с приятелки. Безспорно за извършения от Ю. Б. аборт е представено заверено копие от медицинската документация, находяща се в МБАЛ-. . Бургас АД, от която се установява, че действително въззивницата ищца е постъпила в болницата на 13.07.2009 год. и е изписана на 14.07.2009 год., като и е извършено изкуствено прекъсване на бременност във втори месец, 8 седмица от бременността. Вярно е, че от отразеното в документацията за извършения й преди аборта консултативен анестизиологичен преглед е отразено „аборт/ по желание“, но това по никакъв начин не опровергава установената причина за извършването на аборта от показанията на свидетелите.

Разпитаните свидетели установяват също, че всички въззивници ищци са изпитвали чувство на унижение от образуваното и водено срещу тях наказателно производство и извършваните във връзка с него процесуални действия, включително и подслушване на личните им телефони, като по този начин водените между тях, включително и с защитника им по досъдебното производство адв. В. К. лични разговори са станали достояние на разследващите полицаи, а в последствие са станали достояние и на по широк кръг лица, довели до обсъждане и подигравки от страна на тези лица.

Наказателното производство от образуването му през м. март 2009 год. и до прекратяването му, с постановлението на ОП Я. от 21.12.2011 год., влязло в сила в необжалваната му част на 29.12.2011 год. е продължило две години и седем месеца. Въззивниците ищци не са били привлечени в качеството им на обвиняеми по обвинението по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК до прекратяването му, на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но все във връзка с това обвинение са бил извършени процесуалните действия на органите по разследването, изразяващи се в претърсване и изземване на двата компютъра от офиса, в който се е намирала документацията им за осъществяваната от тях работа, като земеделски стопани, използването на СРС, свързани с подслушване и запис на телефонните разговори на С. Х. и Ю. Б.

Налице е причинна връзка между неоснователно образуваното наказателно производство по ДП №33/2009 год., срещу въззивниците ищци Х. К. , С. Х. и Ю. Б. , за извършени престъпления по чл.212, ал.3, вр. ал.1 от НК от П. на Р. и претърпените от тях морални вреди.

Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя въз основа на установените в процеса факти и по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на претендираните морални вреди, винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Апелативен съд Б. намира, че от значение за определяне размера на обезщетението са следните обстоятелства, преценени в съвкупност: вида и тежестта на престъплението, за което е образувано нак. производство срещу тях – което в случая е за престъпление по чл. 212, ал.3, вр. ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от три до десет години; вида, продължителността на воденото срещу въззивниците ищци наказателно производство -. . досъдебно производство от 2 години и 7 месеца. Тук е мястото да се посочи, че съдебно производство за престъпление по чл.212 ал.3, вр. ал.1 НК не е образувано за нито един от ищците.; интензивността на проведената процесуална принуда: в досъдебното производство производство, преди привличането им в качеството на обвиняеми, но вече за друго, не тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, е извършено претърсване и изземване от офис в гр. Я., ползван от всички въззивници ищци, в който е съхранявана документацията във връзка с упражняваната от тях земеделска дейност, както и са прилагани СРС, осъществявани чрез подслушване и запис на телефонните им разговори в продължение на 4 месеца, по отношение на С. Х. и Ю. Б. , технически експертизи, разпити на свидетели, включително на служители в ОСЗ гр. Я., вземане на отпечатъци; каква мярка за неотклонение е била приложена-. . срещу въззивниците ищци Х. К. , Ю. Б. и С. Х. е била взета най-. . леката мярка за неотклонение „подписка”, но едва след като им е било повдигнато обвинение по чл.248а, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, която не е била променяна в по-. . тежка до прекратяване на наказателното производство; начинът по който е приключило производството-. . прекратено за престъплението по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че деянието не е осъществено или не представлява престъпление; претърпените от въззивниците ищци неимуществени вреди, се изразяват в стрес, притеснения, от неоснователно образуваното срещу тях нак.производство за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК, чувство на унижение, в резултат на изнесения пред обществеността в гр. Я., чрез местна телевизия и в интернет пространството факт на образуваното наказателно производство и обявяване на имената им от служители на ОД на МВР Я. и представител на РП Я. , сериозно негативно отражение в отношенията им в семействата им, раздели със съпруг или партньор. По отношение на ищцата Б. , следва да се вземе предвид обстоятелството, че именно образуваното наказателно производство срещу нея и информацията получена от разследващия полицай, в резултат на използваните СРС, са станали причина да предприеме извършването на аборт по собствено желание. По отношение на въззивника ищец С. Х. , образуваното срещу него наказателно производство е довело до влошаване на отношенията със съпругата му, която е напуснала семейното жилище и България и е заминала в друга държава, както и с негативни изживявания на детето му. В случая въззивниците ищци не претендират обезщетение за накърнени основни човешки права, а за универсални човешки права, каквито са честта и достойнството, които не зависят от индивидуалните особености на човек.становено е от показанията на свидетелите, че след прекратяване на наказателното производство, поради унижението и тормоза на които са били подложени, Ю. Б. е заминала за А. , където работи и живее с ищеца С. Г. , а Х. К. продължава да се занимава със земеделие, но е престанал да кандидатства за субсидии.

От изброените по-. . горе процесуални следствени действия не може да се направи извод за голям интензитет на действията проведени спрямо ищците в досъдебната фаза, а съдебната фаза на наказателното производство не е свързана с престъплението по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК, за което първоначално е било образувано наказателното производство. В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че спрямо всеки един от въззивниците ищци в хода на наказателното производство е било повдигнато обвинение и привлечени в качеството на обвиняеми за друго, леко по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление по чл.248/а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като след привличането им в качеството на обвиняеми, което е станало през м.май и през м.юли 2010 година, процесуалните действия извършвани по ДП №33/2009 год. до прекратяването му, са били основно във връзка с обвинението, за което са привлечени в качеството на обвиняеми, а не за обвинението за което е било образувано наказателното производство.

При определяне размера на обезщетението, съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, Апелативен съд Б. приема, че за обезщетяване на неимуществените вреди причинени на въззивниците ищци са необходими следните обезщетения:

За Х. К. от незаконно образуваното и водено срещу него наказателно производство е достатъчна сума от 2000 лв.

За Ю. Б. от незаконно образуваното и водено срещу нея наказателно производство е достатъчна сума от 3000 лв.

За С. Х. от незаконно образуваното и водено срещу нея наказателно производство е достатъчна сума от 2500 лв.

Основателна е и претенцията за присъждане на имуществени вреди за ищците Х. , Ю. Б. и С. Х. , на основание чл.4 ЗОДОВ. Съгласно чл.6, т.3, б.“с“ от ЕКЗПОСЧ, всяко лице, срещу което има образувано наказателно производство има право да се защитава лично или да ползва адвокат. Няма спор, установено е по делото, че въззивниците ищци Х. К. , Ю. Б. и С. Х. за защита на правата си по ДП№33/2009 год. по описа на ОД на МВР Я. са упълномощили адв. В. К. и за осъществената от нея защита са заплатили всеки от тях по 200 лв.

Законна лихва върху обезщетенията следва да бъде присъдена от момента на влизане в сила на постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №33/2009 год., от 21.12.2011 год., което както й по-. . горе бе посочено, като необжалвано в тази му част е влязло в сила на 29.12.2011 год., но тъй като се претендира от 01.01.2012 год., следва да бъде присъдена от 01.014.2012 год.

Достигайки до горните изводи, Апелативен съд Б. констатира, че те частично са в противоречие с изводите направени от първоинстанционния съд, а именно досежно основателността на претенциите на ищците Х. , Ю. Б. и С. Х. , за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, а по отношение на останалите двама ищци, С. Г. и А. М. -. . съвпадат изцяло, с изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на претенциите им.

Следва да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта му, с която са отхвърлени изцяло исковите претенции за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за ищците Х. , Ю. Б. и С. Х. и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени претенциите им за присъждане на имуществени вреди в размер на по 200 лв. за всеки от тях, както и в частта му, с която са отхвърлени претенциите на същите ищци за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съответно: за Х. К. , до размера 2000 лв., в който размер следва да бъде уважена претенцията му за присъждане на неимуществени вреди, а над този размер, решението на първоинстанционния съд потвърдено; за Ю. Б. , до размера 3000 лв., в който размер следва да бъде уважена претенцията му за присъждане на неимуществени вреди, а над този размер, решението на първоинстанционния съд потвърдено; за С. Х. , до размера 2500 лв., в който размер следва да бъде уважена претенцията му за присъждане на неимуществени вреди, а над този размер, решението на първоинстанционния съд потвърдено.

С въззивната жалба е направено искане за присъждане на съдебни разноски пред двете инстанции, което искане се явява частично основателно по отношение само на направените разноски от въззивниците ищци Х. К. , Ю. Б. и С. Х. , с оглед частичната основателност на въззивните им жалби. Претенцията за присъждане на разноски на Х. К. следва да бъде уважена в размер на 499 лв., разноски за двете инстанции. Претенцията на Ю. Б. следва да бъде уважена в размер на 519 лв., разноски за двете съдебни инстанции. Претенцията на С. Х. следва да бъде уважена в размер на 510 лв., разноски за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от горните съображения, Бургаският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
бъдеще в годините си на старо

Read 2143 times

Rate this item

(0 votes)