В Ямболския административен съд шофьор осъди МВР,  заради имуществени вреди, резултат от незаконосъобразното отнемане на свидетелсвто му за правоуправление. Искът му за компенсиране на т.нар. неимуществени вреди, обаче Съдът не одобри. И те трябвало да се доказват. По Закона.  Интересно как  ако примерно вследствие на незаконен държавен акт се е стигнало до несъстоял се брак - това вреда ли е ли напротив? Същто е и за развода.. Как да измериш , а и да компенсираш, чрез парично овъзмездяване нансените несправедливо страдания?

Впрочем един велик ливанец казва:"Сърцето се отваря, когато го разбият!"

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 81/6.7.2016г.                                            гр.Ямбол

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ ,ПЪРВИ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪСТАВ

 На пети юли 2016 год.

 В открито съдебно заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДИАНА ПЕТКОВА   

Секретар  Ст.П.  

Прокурор  Д.Люцканов

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.дело №  92    по описа на 2016 г.

       За да се произнесе, взе предвид следното :

       Производството е по реда на чл.203 ал.1 АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

       Образувано е по искова молба от Д.Ж.Д. *** против ОД на МВР-Ямбол, с която се претендира обезщетение в размер на 1300 лв. съставляващи имуществени вреди и обезщетение в размер на 1500 лв. представляващи неимуществени вреди, причинени в следствие на незаконосъобразни наказателни постановления отменени с влезли в сила съдебни решения. Търси се  и законна лихва върху сумите считано от влизане на съдебните решения в сила. Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди съставлява разноски заплатени в хода на административно наказателните дела, както и суми, заплащани от работодателя му и от които е бил лишен поради невъзможността да управлява МПС.Неимуществените вреди се определят в резултат на преживян стрес,притеснения и неудобство пред близки и колеги.

        В с.з. исковата претенция се поддържа изцяло.Претендират се и съдебни разноски по настоящото производство.

       Ответната страна оспорва основателността на исковата претенция.Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

       Представителят на ЯОП,участващ в производството по силата на чл.10 ал.1 ЗОДОВ счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.

       Съдът,след преценка доводите на страните и на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

       С НП №15-0813-000770/28.09.2015 год. на Началник група при ОДМВР-Ямбол, сектор ПП, на Д. Ж.Д. е  наложено на осн.чл.174 ал.3 ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м.С Решение №38/11.02.2016 год. , постановено по анд.№1178/2015 год. по описа на РС-Ямбол  наказателното постановление е отменено изцяло. С Решение №63/27.04.2016 год., постановено по канд.№44/2016 год. по описа на Адм.съд-Ямбол решението на ЯРС е оставено в сила.Решението е влязло в сила на 27.04.2016 год.

       С НП №15-0813-000768/28.09.2015 год. издадено от Началника на РУ при ОД на МВР-Ямбол на Д.Ж.Д. за нарушаване на чл.20 ал.2 ЗДвП е наложено на он.чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП административно наказание „глоба „ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.01.2016 год.Видно от писмо изх.№ 326000-6145/27.05.2016 год. на Началник отдел ОП при ОДМВР-Ямбол, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №15-0813-000298/17.09.2015 год. на Д.Д. е отнето СУМПС  и е върнато на 11.05.2016 год. в изпълнение на влязлото в сила решение на РС-Ямбол по анд.№1178/2015 год., потвърдено с решение по канд.№44/2016 год. на Адм.съд-Ямбол. По делото няма данни , а и твърдения тази заповед да е обжалвана и отменена.  Видно от Договор за правна помощ от 3.11.2015 год.приложен по анд.№1178/2015 год. на ЯРС, Д.Д. е представляван по делото от адвокат на който е изплатил договорено възнаграждение в размер на 300 лв.По канд.№44/2016 год. по описа на Адм.съд-Ямбол е приложен Договор за правна помощ от 2.03.2016 год. по който ищецът е заплатил за процесуално представителство от адвокат сумата от 250 лв.Съгласно договор за правна помощ от 4.12.2015 год.адвокатския хонорар заплатен от Д.Д. по анд.№1179/2015 год. по описа на РС-Ямбол е 300 лв.

      По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства-разпит като свидетели на лицата Н.Б.Д. и И.С.И..Първата от допуснатите свидетели живее на семейни начала с ищеца и сочи ,че последния работи като шофьор в една фирма и длъжността му изисква да пътува с личното си МПС до различни обекти.Освен това  заедно със св.И. дават дежурства в почивните дни по предварително утвърден помежду им график ,като се редуват.За този извънреден труд на дежурство работодателя им заплаща по 25 лв.Свидетелката дава показания,че отнемането на свидетелството за управление е донесло много негативни последици за Д.Д.,тъй като работодателят му  първо го е уволнил, в последствие  му е дал възможност да работи , но всичко това го е разстроило.Освен това и приятелите и близките,  макар и да не са си променили отношението към него са му се подигравали и коментирали отнемането на СУМПС.

        Св.И.-колега  на Д.Д. дава показания,че работодателят им е уволнил Д. още в момента в който е разбрал за наложените му наказания ,но в последствие след проведени разговори го е върнал на работа. Д. е преживял тежко случилото се с него , видимо отслабнал, затворил се в себе си.Още повече че във фирмата колегите са коментирали и подигравали. Свидетелят твърди ,че всеки месец двамата с Д. давали дежурства през почивните дни като се редуват и за това получават на ръка , без договор или какъвто и да е документ сумата от по 25 лв. на дежурство.Тъй като на Д. е било отнето СУМПС , то за този срок до момента на връщането му  всички дежурства са били поети от свидетеля И. и Д. не е получавал никакви допълнителни суми.

       По делото е представена Справка от ТД на НАП от която е видно че Д.Д. има регистриран трудов договор във фирма „*” от 30.07.2013 год.

       Въз основа на така установените обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

       Предявените пред съда искове са с правно основание чл.203 ал.2 АПК във вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ.Претендира се обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, в следствие на отменени с влезли в сила съдебни решения наказателни постановления.Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран с оглед чл.205 АПК ответник, от гражданин твърдящ че е понесъл вреда от незаконосъобразен акт на държавен орган. С оглед на изложеното, исковете са процесуално допустими.

       Разгледани по същество са  частично основателни.

       Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица.Според чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техните органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност.От сочените нормативни разпоредби следва ,че за да бъде уважен един такъв иск, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред, 2.вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал1 ЗОДОВ.Доказателствената тежест е на ищеца който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства.

        По отношение на иска за имуществени вреди,съставляващи заплатени разноски в административно-наказателните дела:

        С оглед на изложеното по-горе следва първо да се отговори дали наказателното постановление,което е отменено по реда на ЗАНН с влязъл в сила съдебен акт, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл.1 ал.1 ЗОДОВ и дали е основание за ангажиране отговорността на държавата по посочения законов ред.

        Настоящият съдебен състав намира че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него подлежат на компенсиране по реда на чл.1 ЗОДОВ. Действително дейността по налагане на административни наказания е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление съставлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган. Поради самия си характер на правораздавателен акт наказателното постановление не подлежи на административен контрол.Но доколкото наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт на органите на администрацията и въпреки че поражда наказателноправни последици, същото е резултат от санкционираща административна дейност.Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения,от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.Т.е. дейността по налагане на административни наказания се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в тези случаи на изпълнителна/административна/ функция в рамките на държавната власт. В тази насока е и т.1 от ТП №2/2015 год. по т.д.№2/2014 год. на ВКС-ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.Съгласно соченото тълкувателно постановление, което по силата на чл.130 ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт, исковете за вреди от отменени незаконосъобразни наказателни постановления са с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ, тъй като основен критерий за квалификацията на исковете по посочената законова разпоредба е не вида на акта, определян по критериите на АПК, а вида на дейността по административното наказване, която независимо от правораздавателния й характер е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на властнически методи.

        С оглед на изложеното ,налице е първата от посочените по-горе предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ за отговорността на ОД МВР-Ямбол.

       Налице е и втората от посочените предпоставки,а именно-причинени имуществени вреди,изразяващи се направени разноски за адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване на наказателните постановления. Видно от договорите за правна помощ Д.Д. се е представлявал пред съдебните инстанции от адвокат ,като е заплатил по двете административно наказателни дела на РС-Ямбол и канд. на Адм. съд Ямбол общо за адвокатски хонорари 850 лв.

       Налице е и третата предпоставка ,а именно пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт/в случая НП/ и настъпилите имуществени вреди, доколкото последните са пряка и непосредствена последица от отменените наказателни постановления.Безспорно е че заплатената като адвокатски хонорари сума по административно наказателните дела , тъй като не е присъдена по сочените дела е рефлектирала неблагоприятно върху имуществената сфера ищеца.По силата на чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.Ищецът по настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха съставлявали вреда за него ако не бяха издадени,отменени в последствие като незаконосъобразни наказателните постановления.Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, адвокатската защита при обжалване пред съда законосъобразността на наказателните постановления се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последици от издадения незаконосъобразен акт-наказателно постановление.Намаляването на имуществото на ищеца е в резултат именно на издаването на наказателното постановление,което с решение на съда е обявено за незаконосъобразно.

       Пред вид на изложеното,исковата претенция за имуществените вреди от 850 лв., съставляващи разноски по административно наказателните дела следва да се уважи.Следва да се уважи и претенцията за лихва за забава.Последната се дължи от датата в която е влязло в сила съдебното решение ,с което е отменено НП.На тази дата заплатените за съдебните производства суми са станали дължими и за органа, в резултат на чийто незаконосъобразни актове същите са платени, е възникнало задължението за тяхното плащане.Този извод следва и от ТР№3/2004 год. на ВКС, според което вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, респ. от този момент започва да тече погасителна давност и се дължи мораторна лихва.Доколкото в случая двете наказателни постановления са отменени с различни съдебни актове които са влезли в сила на различни дати ,то  следва че за направените по тях разноски се дължат лихви от различни дати.За главницата от 550 лв. началния момент  от който се дължи мораторна лихва е 27.04.2016 год. ,когато е влязло в сила съдебното решение по анд.№1178/2015 год. по описа на РС-Ямбол.За главницата от 300 лв. ,началния момент от който се дължи мораторна лихва е 27.01.2016 год.

         По отношение на иска за имуществени щети в размер на 450 лв.,съставляващ незаплатено на Д.Д. възнаграждение за дежурства за периода от 17.09.2015 год. до 11.05.2016 год:

        Настоящият съдебен състав счита този иск за неоснователен и недоказан.Ищецът твърди че поради незаконното отнемане на СУМПС той е бил лишен в продължение на девет месеца от допълнително заплащане от по 50 лв. на месец.Видно от писмото на Началник отдел ОП при ОДМВР-Ямбол от 27.05.2016 год. отнемането на СУМПС е станало на 17.09.2015 год. въз основа на Заповед за налагане на ПАМ от 17.09.2015 год.Както се посочи по-горе липсват данни ,а и твърдения тази заповед да е била обжалвана от Д.Д..Следователно същата е влязла в сила.Съгласно чл.172 ЗДвП тази заповед е индивидуален административен акт, издаден в самостоятелно производство и подлежащ на съдебен контрол.При това положение не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт,отменен по съответния ред. Невъзможността на Д.Д. да управлява МПС, а  от тук и претърпените от това вреди  не са в резултат на издадените  и в последствие отменени като незаконосъобразни НП. При липса на някой от елементите на фактическия състав на чл.1 ал.1 ЗОДОВ не може да се реализира отговорността по посочения ред.Освен това ищецът не се справи с доказателствената тежест по отношение на тази претенция.Както се посочи по-горе ,както и по аргумент от §1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ тежестта да се докажат съответните правнорелевантни към претенцията на ищеца за обезщетяване обстоятелства е изцяло на същия.Твърденията на Д.Д. за получавано допълнително възнаграждение от по 50 лв. на месец не се установиха по категоричен начин.Видно както от обясненията на ищеца ,така и показанията на св.И. такива суми се дават от работодателя на ръка без какъвто и да е документ.Липсват доказателства задължението на Д. да дава дежурства да е залегнало в трудовия договор, да съставлява елемент от длъжността му характеристика и  сумата която се претендира да е част от  договореното трудово възнаграждение.В тази насока по делото не са представени нито трудов договор,нито длъжността характеристика нито ведомости от фирмата.От гласните доказателства може да се установи че Д. е давал такива дежурства преди отнемането на СУМПС,но по колко пъти на месец и дали  всеки месец,както и дали при липсата на формално задължение това би се случило и през претендирания период от време не може да се установи по категоричен начин.С оглед на изложеното в тази част исковата претенция следва да се отхвърли.

        Претенцията за неимуществени вреди предявена в размер на 1500 лв. съдът преценя като неоснователна.

       Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически или психически болки или неудобства които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт.Неимуществените вреди са отрицателни емоционални изживявания на личността и могат да се изразят в различни форми,свързани с нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото и също подлежат на пълно и главно доказване,тъй като наличието им не се презюмира от закона.Ищецът не е освободен от задължението да докаже по безспорен начин,че е претърпял такива вреди и то точно от отменения като незаконосъобразен акт. Неимуществените вреди подлежат на доказване и не се предполагат.Трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини тъй като за всеки човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност.С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира че ищецът не установи по категоричен начин преживян стрес,причинено безпокойство и срам или променено отношение на хората към него в следствие на незаконосъобразните наказателни постановления.И двамата свидетели сочи че преживяния стрес и дискомфорт от ищеца е свързан с невъзможността на управлява МПС поради обстоятелството че му е отнето СУМПС.Такива са и твърденията на самия ищец,както и на процесуалния му представител ,изложени в хода на съдебното производство.Пак поради тази причина ищецът не е могъл да изпълнява трудовите си задължения в пълен обем,което го е притеснило,още повече че реакцията на работодателят му е била крайно отрицателна.Но както се посочи отнемането на свидетелството за управление е станало с изрична заповед за прилагане на ПАМ, която не са отменена.Т.е. тези неимуществени вреди не са в резултат на издадените незаконосъобразни НП,поради което и исковата претенция в тази си част следва да се отхвърли изцяло.

      Съдът не обсъжда направените допълнителни твърдения за причинени неимуществени вреди поради забавено връщане на СУМПС,тъй като същите са направени след приключване на съдебното дирене ,в хода по същество ,а и в тази насока липсват каквито и да са доказателства.

      На последно място,с оглед възраженията на ответника по чл.5 ЗОДОВ,съдът приема че липсват основание за приложението на хипотезите,предвидени в посочената правна норма.При условията на чл.5 ЗОДОВ претендираното обезщетение за вреди би отпаднало или неговия размер би бил намален, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на увредения или когато последния недобросъвестно е създал предпоставки за издаване на незаконосъобразното наказателно постановление. Твърдението ,че ако ищецът не беше причинил ПТП и не беше избягал от местонарушението нямаше да се издадат наказателните постановления е несъстоятелно.Той е бил наказан именно за тези нарушения,но в последствие наказанията са отменени с влезли в сила съдебни актове.Недопустима е на лицето да се приписват като извършени виновни действия съставляващи административни нарушения,без за това да е налице влязло в сила наказателно постановление.

       При този изход на спора, дължимостта на разноските се определя по специалните правила на чл.10 ал.3 ЗОДОВ  съгласно който ако искът бъде уважен изцяло и частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената д.т.Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно на уважената част от иска.Изхождайки от това правило и пред вид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената д.т. от 10 лв., както и 91 лв.адвокатско възнаграждение по компенсация.Въпреки частичната основателност на исковата претенция на ответникът не се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.Нормите на чл.10 ал.2 и ал.3 ЗОДОВ са специални и дерогират общата разпоредба на чл.78 ал.3 ГПК.

       Водим от горното,съдът

                                              Р   Е   Ш   И

       ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на Д.Ж.Д.,***, ЕГН**********, съд.адрес ***, адв.Д.Д. сумата от 850/осемстотин и петдесет лева/,претърпени имуществени вреди-заплатени разноски по две административно-наказателни дела, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016 год. до окончателното изплащане, за главницата от 550 /петстотин и петдесет/ лева и считано от 27.01.2016 год. до окончателното изплащане на сумата за главницата от 300/триста/ лева/.

       ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни предявените от Д.Ж.Д.,с посочен адрес и ЕГН искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ против ОД на МВР-Ямбол в размер на 450/ четиристотин и петдесет/ лева представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на неизплатено възнаграждение, както в размер на 1500/ хиляда и петстотин /лева съставляващи обезщетение за неимуществени вреди.

       ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на Д.Ж.Д.,с посочен адреси ЕГН разноски в размер на 101 лв./сто и един/ лева,от които 10/десет/ лв. съставляващи д.т. и 91 лв./деветдесет и един/ лева възнаграждение за адвокат ,определено по компенсация.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете