Преминал незаконно държавната раница мъж се е представил за сирийски бежанец пред гранична полиция в Елхово. Дори показал Сирийска лична карта. На протокола за върнатите му вещи и пари, на Медицинската справка -бил бежанец от Сирия. Когато го отвели обаче в специалния дом за временно настаняване на чужденци подписал Декларация, че е турски гражданин и поискал отмяна на Заповедта за настаняването му там.. "още повече, че не му била уважена молбата за даване на убежище. Интересното е, че преди да издаде "настанителната" Заповед, зам началникът на ГПУ "Елхово" е издал Заповед - след като декларира, че е турски гражданин, да му бъде наложена принудителна административна мярка „принудително отвеждане до границата на Република България”.
Добре, обаче възникнали пречки и "бежанецът" обжалва, че е настанен в "лагера"...
Р Е Ш Е Н И Е № 47/14.4.2016г.
гр. Ямбол, 14.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Г. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 53 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46а, ал.1 от Закона за чужденците в Република България по жалба на Ш.В.Х., роден на *** г. в Турция, гражданин на Република Турция, без документи за самоличност чрез адв.С.Г. от САК против Заповед № ОЧ-191/13.03.2016 г. на Зам.Началника на ГПУ Елхово, с която е разпоредено “принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция “Миграция”, като се иска отмяна на заповедта.
Изложени са съображения, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила и не е съобразена с целта на закона, т.к. не е изяснена фактическата обстановка, мотивите са бланкетни, ограничава и засяга правата на задържаното лице, както и не е съобразено че лицето е подало молба за получаване на убежище.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител адв.С.Г. от САК, която поддържа жалбата на посочените основания с искане да се отмени атакуваната заповед.
Ответника по жалбата Зам.Началника на ГПУ Елхово не се явява и не изпраща представител, като писмено изразява становище за законосъобразност на обжалваната заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Заповед № ОЧ-191/13.03.2016 г. на Зам.Началника на ГПУ Елхово, с която на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ е разпоредено “принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция “Миграция” на лицето В. Х., роден на *** г. в Турция, гражданин на Република Турция, без документи за самоличност.
За да постанови заповедта административния орган посочва, че във връзка със съществуващи пречки за изпълнение на заповед с рег. № ОЧ-190/13.03.2016 г. и предвид нелегалното преминаване на територията на Р България, заявената цел на пътуване на чужденеца и неустановената му самоличност, е налице опасност същият да се укрие и да възпрепятства принудителното отвеждане.
Със Заповед рег.№ ОЧ-190/13.03.2016 г. Зам.Началника на ГПУ-Елхово е наложил на лицето В. Х., роден на *** г. в Турция, гражданин на Република Турция, без документи за самоличност, предвидената в чл.39а, ал.1, т.3 ЗЧРБ принудителна административна мярка „принудително отвеждане до границата на Република България”.
Съгласно чл.44, ал.6 ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 и 3 ЗЧРБ, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, или директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането.
Ето защо оспорената заповед е издадена от компетентен орган-този издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка „принудително отвеждане до границата на Република България”.
Налице са и материално-правните предпоставки предвидени в чл.44, ал.6 ЗЧРБ за постановяване на заповедта, а именно на чужденеца да е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.3 ЗЧРБ, както и същия да е с неустановена самоличност.
Последното безспорно се установява от представените с административната преписка документи, т.к. видно от Заповед за задържане № 142/12.03.2016 г., Протокол за полицейски обиск на лице от 12.03.2016 г., Докладна записка № 729/12.03.2016 г., Разписка от 13.03.2016 г. за върнати вещи и пари на задържано лице и Медицинска справка от 13.03.2016 г. лицето първоначално се е представяло за сирийски гражданин роден на *** г. с имената Й.Е.Л., докато впоследствие е попълнило Декларация и дало Обяснения от 13.03.2016 г., в които е посочило, че се нарича В. Х. и е родено на *** г. в Р Турция. В подкрепа на направения извод се явяват обстоятелствата, че чужденеца според Експертна справка №29/14.03.2016 г. на ГПУ-Елхово е носил неистинска сирийска лична карта, по досъдебно производство № 28/2016 г. на ГПУ-Елхово е посочил, че е роден в гр.*, Р. Турция, а е подписал адвокатското пълномощно на адв.С.Г. като Ш.В.Х., роден на *** г. в С., Република Турция, с турски личен номер ***********.
Неоснователни са доводите в жалбата са допуснати процесуални нарушения, т.к. заповедта е съобразена и с нормата на чл.44, ал.8 ЗЧРБ и действието й е до отпадане на обстоятелствата по ал.6, но за не повече от 6 месеца.
В случая не може да бъде споделено становището за допуснато нарушение на чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека, т.к. предвиденото в него касае законното упражняване на правото на придвижване, а не нерегламентирано преминаване на държавната граница и е недопустимо оспорващия да се ползва от своето противозаконно поведение.
Неоснователен е и довода извлечен от обстоятелството, че е подадена молба за получаване на убежище, т.к. това е едно недоказано твърдение, като същевременно чл.67, ал.1 ЗУБ предвижда, че не се привеждат в изпълнение до приключване на производството по чл.58, ал.1 ЗУБ с влязло в сила решение на принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната", т.е. от една страна нормата влияе на изпълнението, а не на законосъобразността на въпросните административни актове, а от друга страна не касае принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване.
Предвид посоченото и доколкото по делото не са ангажирани други доказателства, които да опровергаят направените изводи, съдът приема че атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ш.В.Х., роден на *** г. в Турция, гражданин на Република Турция, без документи за самоличност чрез адв.С.Г. от САК против Заповед № ОЧ-191/13.03.2016 г. на Зам.Началника на ГПУ Елхово, с която е разпоредено “принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция “Миграция”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете