Р Е Ш Е Н И Е
№ .............. 03.12.2015г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, Х-ти граждански състав, на 03.12.2015г., в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар:
като разгледа докладваното от съдията К.Пейчева
търговско дело № 95 по описа на 2014 г. на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.710 и сл. от ТЗ.
ЯОС констатира, че по делото няма данни за предложен оздравителен план на длъжника “ЕЛПРОМ-ЕЛХОВО”АД. Тъй като в срока по чл.698, ал.1 от ТЗ не е предложен оздравителен план на предприятието, на основание чл.710 от ТЗ длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:
С Решение №59/24.06.2015г. по в.търг.д.№130/2015г. по описа на БАС длъжникът е обявен в неплатежоспособност с начална дата 04.06.2014г., открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща забрана и запор върху имуществото на длъжника, назначен е временен синдик, насрочено първо събрание на кредиторите на 24.07.2015г.. С Определение от 24.07.2015г. по търг.д.№95/2014г. по описа на ЯОС, въз основа на решение на първото събрание на кредиторите, проведено на 24.07.2015г., съдът по несъстоятелността назначава за постоянен синдик на “ЕЛПРОМ ЕЛХОВО”АД, ЕИК 128043866, С.М.М., ЕГН **********, с адрес:г***, сл.тел.*****, е-майл: *****
С Определение от 07.09.2015 г. по търг.д.№95/2014г. по описа на ЯОС, на основание чл.692, ал.1 от ТЗ е одобрен списъкът на приетите вземания на кредиторите на длъжника. Това определение е обявено на правилното място: “Обявени актове несъстоятелност” по партидата на “ЕЛПРОМ-ЕЛХОВО”АД на 28.10.2015г. По делото не е представен план за оздравяване на предприятието в срока по чл.698, ал.1 от ТЗ (в едномесечен срок от обявяването на определението на съда по чл.692 от ТЗ), поради което е налице предпоставката на чл.710 от ТЗ и следва длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност. С оглед разпоредбата на чл.711 от ТЗ следва да бъде постановено прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да бъдат прекратени правомощия на органите на длъжника – юридическо лице; следва длъжникът да бъде лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; следва да бъде постановено започване на осребряване имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА, на основание чл.710 във връзка с чл.711 от ТЗ, В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ длъжника “ЕЛПРОМ ЕЛХОВО”АД, ЕИК 128043866, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Александър Стамболийски” № 179.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “ЕЛПРОМ ЕЛХОВО”АД, ЕИК 128043866, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Александър Стамболийски” № 179.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “ЕЛПРОМ ЕЛХОВО”АД, ЕИК 128043866, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Александър Стамболийски” № 179.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на длъжника “ЕЛПРОМ ЕЛХОВО”АД, ЕИК 128043866, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Александър Стамболийски” № 179.
ЛИШАВА длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Допълва, на основание чл.9 от ТЗ, фирмата на длъжника с добавка “в несъстоятелност” - “ЕЛПРОМ ЕЛХОВО в несъстоятелност”АД.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.712, ал.2 от ТЗ, подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал.1 от ТЗ.
ДА СЕ ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО в Търговския регистър при АВ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията-Търговски регистър като на основание чл.620, ал.6 от ТЗ за вписването не се събира ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в 7- дневен срок от вписването му в търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 168 2.12.2015г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд ІІ-ри въззивен наказателен състав
На 11 ноември 2015 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пепа Чиликова
Членове: Петранка Жекова
Ива Коджабашева
Секретар: М.К.
Прокурор: Д. Георгиева
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
Внохд № 340 по описа за 2015г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д.Б. депозирана, чрез служебно назначения му защитник адвокат Б. Ч. *** против присъда № 50/ 30.04.2015г.постановена по нохд № 1331/2014г.по описа на Елховския районен съд.
С процесната присъда подсъдимия Д.Б. е признат за виновен, в това че на 2.10.2014г. в около 11 часа на митнически пункт „Лесово”, обл.Ямбол на трасе обработка на изходящи леки автомобили от Република България за Република Турция като пешеходец е нарушил разпоредбата на закон и обнародван акт на министъра на финансите и БНБ относно задължението за деклариране на валутни ценности- чл.11а ал.1 от Валутния закон, във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба №Н-1/ 1.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали , скъпоценни камъни и изделия от тях и водене на митнически регистри по чл.11 а от ВЗ , като не е декларирал пред митническите органи пренасяната от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери- 58 000евро, в левова равностойност 113 438,14лв., поради което и на основание чл.251 ал.1, вр.с чл.54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.251 ал.2 НК предмета на престъплението 58 000 евро е отнет в полза на държавата.
Подсъдимият е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 60лв.
В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. Сочи се, че той не е извършил инкриминираното му престъпление, тъй като митническите служители не са му предоставили възможност да декларира пренасяната от него валута, като не са му предоставили митническа декларация, която той да попълни. Твърди се също, че той не е укривал валутата, тъй като я е носел в чантичката си. Излагат се и съображения за необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът е дал вяра на показанията на двама свидетели, които са напълно противоречиви помежду си. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова с която да оправдае изцяло подсъдимия.
Депозирано е допълнение към въззивната жалба в което се доразвиват доводите, че на подсъдимия не е била предоставена възможност да декларира пренасяната валута, тъй като не е бил попитан на родния му турски език дали носи нещо за деклариране. Сочи се, че по делото не са събрани убедителни доказателства дали митническите служители са владеели турски език. Поддържа се искането за постановяване на оправдателна присъда.
Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на въззивната жалба , тъй като присъдата на районния съд е правилна, обоснована и законосъобразна и на това основание следва да бъде потвърдена. По отношение на жалбата се сочи , че същата е напълно неоснователна.
В съдебното заседание въззивника подсъдими Д.Б. участва лично и със служебно назначения му защитник адв.Ч., чрез която поддържа въззивната си жалба и допълнението към нея. Поддържа се твърдението, че първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите П и М без да отчете обстоятелството , че е налице противоречие между тях относно факта, кой е установил , че подсъдимия носи подлежаща на деклариране валута. Сочи се, че деянието не е извършено от подсъдимия, тъй като митническите служители не са му предоставили митническа декларация и изрично не са го попитали дали има нещо за деклариране. Като неустановено по делото се сочи и обстоятелството дали митническите служители П и М.владеят турски език. За липса на умисъл за извършване на престъпление по чл.251 НК се сочи, че предмета на престъплението не е бил укрит, а валутата се е намирала на достъпно място в мъжката чантичка на подсъдимия. На тези основания се прави искане за отмяна на присъдата на районния съд и за постановяване на нова с която подс.Б. да бъде изцяло оправдан.
Ямболският окръжен съд след проверка на атакувания съдебен акт, пледоариите на прокурора и на защитника на подсъдимия, доводите в жалбата и допълнението към нея намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Районният съд е постановил съдебния акт при напълно изяснена фактическа обстановка и въз основа на събрани по съответния процесуален ред доказателства. Подлагайки доказателствата на внимателен поотделен и съвкупен анализ съдът е достигнал до правилни по същността си правни изводи. Обстоятелствата при които е извършено деянието са коректно установени и последователно изложени, поради което бидейки надлежно мотивирани, в пълнота изразяват вътрешното убеждение на решаващия състав относно съставомерността на престъплението по чл.251 ал.1 НК.
Безспорно е установено, че подсъдимият Д.Б. е турски гражданин, като в периода от 15 март до 2 октомври 2014г.има регистрирани осем влизания в страната ни от Р Турция като три от които са през ГКПП- Лесово. За този период има регистрирани и седем излизания от Р България в Р Турция като три от тях са през посоченото ГКПП. На инкриминираната дата 2.10.2014г. в 00, 09 часа подсъдимият е влязъл в страната ни през ГКПП- Русе, в 3,39часа е излязъл за Турция през ГКПП- Лесово и в 9,36часа е влязъл в страната ни също през същото ГКПП /видно от справка за пътуване на лице л. 63 ДП/. На същата дата 2.10.2014г. около час и половина след влизане в страната ни подсъдимият отново пристигнал на ГКПП- Лесово с намерение да излезе и да се прибере в родината си. Преди това паркирал автомобила, с който по- рано същия ден е преминавал през границата на бензиностанция „Лукойл” пред КПП-то. Взел в себе си мъжката си чантичка, която носел през рамо и се отправил към трасето за изход. В чантичката били поставени парфюм, а зад него банкноти на стойност 58 000евро. По това време на работното си място на митническия пункт се намирали митническите инспектори- св.Ц Д П. и св.Д И М., като първия от тях обработвал трасето за „изходящи” леки автомобил от Р България за Р Турция, а втория е обработвал трасето за „входящи” леки автомобил. Преди да достигне до гишето за обработка на документите подсъдимият преминал покрай табели указващи, че лицата пренасящи валута над 9 999евро следва да я декларират. Тази информация е написана на шест езика – български, турски, немски, английски, френски и румънски език. Въпреки това подсъдимият не е предприел действия за да декларира носената в мъжката си чантичка сума от 58 000евро. След като застанал до автоматизираното работно място на митническия пункт за митническа проверка св. Ц.П. го попитал на турски език носи ли багаж и има ли нещо за деклариране. Подсъдимият отговорил отрицателно като казал, че в чантичката си носи единствено парфюм, след което я творил и показал кутията с парфюма. Св.П. казал на подсъдимия да си даде чантичката за извършване на митническа проверка , след което установил, че зад кутията с парфюма се намира пачка с банкноти евро в купюри по 500. Веднага след това св.П. поискал съдействие от колегата си св. М. и му обяснил за случилото се. Двамата свидетели преброили пренасяната от подсъдимия валута и установили, че сумата е 58 000евро. Подсъдимият обяснил на свидетелите , че това са пари на фирмата му и , че същите са били предназначени да закупи дружество в Румъния. На подсъдимият е съставен акт за установяване на административно нарушение и е уведомен разследващ митнически инспектор.
В хода на досъдебното производство е извършен оглед на пренасяната от подсъдимия валута, като от протокола е видно, че банкнотите са 116 броя с номинал по 500 евро, на обща стойност 58 000евро.
Горната фактическа обстановка е приета и от районния съд, като въззивната инстанция напълно споделя направения анализ на събраните доказателства. Съдът е анализирал подробно всички събрани доказателства като е изложил подробни съображения поради които кредитира показанията на свидетелите М. и П. и не кредитира обясненията на подсъдимия. Правилно и обосновано обясненията на подсъдимия в частта им, в която същия обяснява, че митническия служител на ГКПП – Лесово не го е попитал на разбираем турски език дали има нещо за деклариране и че това е единствената причина той да не декларира носената валута. Това твърдение е напълно нелогично и следва да се приеме като средство за защита и опит за оневиняване. На трасето за изход от Р България за Р Турция от където е преминал подсъдимия е безспорно установено, че е имало поставени указателни табели на които на шест езика в това число и на турски подробно и разбираемо е записано задължението на лицата преминаващи границата да декларират носената валута на стойност над 9 999евро и други ценности. Освен това по делото е безспорно установено, че подсъдимият многократно е преминавал границата на страната, като по негови данни същия има и транспортна фирма , поради което е напълно наясно за правилата за деклариране. В подкрепа на това становище е попълнената от него митническа декларация в Румъния, в която е отразено, че декларира носената в себе си валута, поради което е наясно с това свое задължение. Невярно е твърдението на подсъдимия, че за първи път преминава границата през ГКПП - Лесово и затова е попитал митническия служител дали следва да премине през това трасе, тъй като само няколко часа преди това на същия ден подсъдимият е преминал през същото КПП влизайки в родината си, а след това се върнал обратно и в 11 часа е имал намерение да премине отново.
Съдът не споделя становището в жалбата на подсъдимия, че не е декларирал валутата, тъй като митническия служител не му е предоставил митническа декларация, която да попълни, тъй като това не е вменено в задължение на служителите. Пренасянето на валута в размер над 9 999евроевро за трета страна, каквато е РТурция подлежи на деклариране пред митническите органи. Декларирането се извършва по инициатива на лицата пренасящи валутата, а не при поискване от митническите органи. В подкрепа на това становище е разпоредбата на чл. 2 ал.1 от Наредба № Н -1 от 1.02.2012г.за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10 а от ВЗ. За това свое задължение лицата са информирани и чрез указателните табели, а освен това подсъдимият е бил попитан от св.П. дали носи в себе си нещо за деклариране и едва след като отговорил отрицателно му е извършена проверка.
Не се споделя и възражението, че св.П. не е говорил добре турски език и поради това подсъдимият не е разбрал какво го пита, което се опровергава от показанията на свидетелите П. и М., които сочат, че са дългогодишни митнически служители и владеят турски език. Макар ме това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на престъплението , тъй като през ГКПП-то минават различни граждани на различни държави и практически не е възможно служителите да владеят родните езици на всеки един от тях.
Не се споделят доводите в жалбата за необоснованост на съдебния акт, тъй като първата инстанция кредитирайки показанията на свидетелите М. и П. не е отчела наличието на съществени противоречия между тях. Това твърдение е невярно, тъй като показанията на посочените свидетели са непротиворечиви относно правно релевантните факти, а именно, че на процесната дата и място подсъдимият е бил попитан дали има нещо за деклариране и след неговия отрицателен отговор му е извършена проверка на носената от него мъжка чантичка и в нея е открита валута на стойност 58 000евро. Свидетелите сочат също, че са дългогодишни митнически служители и че владеят разговорно турски език. Налице е противоречие в показанията на свидетелите единствено относно в кой момент подсъдимия е дал чантичката си за проверка дали докато са били само подсъдимия и проверяващия го митнически служител св.П. или след като при тях е пристигнал и св.М.. Това обстоятелство обаче е ирелевантно към предмета на доказване и различието в показанията на свидетелите може да бъде обяснено с несъвършенството на човешката памет.
При правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил и обосновани правни изводи като е приел, че подсъдимият Б. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.251 ал.1 НК, тъй като на 2.10.2014г. в около 11 часа на митнически пункт „Лесово”, обл.Ямбол на трасе обработка на изходящи леки автомобили от Република България за Република Турция като пешеходец е нарушил разпоредбата на закон и обнародван акт на министъра на финансите и БНБ относно задължението за деклариране на валутни ценности- чл.11а ал.1 от Валутния закон, във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба №Н-1/ 1.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали , скъпоценни камъни и изделия от тях и водене на митнически регистри по чл.11 а от ВЗ , като не е декларирал пред митническите органи пренасяната от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери- 58 000евро, в левова равностойност 113 438,14лв.
Престъплението е формално на просто извършване и се осъществява чрез бездействие, при условията на пряк умисъл.
Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият изнасяйки валута над законовоустановения допустим за недеклариране размер от 10 000евро с непопълването и непредоставянето на митническа декларация за носените у него 58 000евро е нарушил императивните разпоредби на чл. 11а ал.2 от Валутния закон, чл.2, вр.с чл.9 ал.1 от Наредба № Н 1/ 1.02.2012г. Съгласно цитираната законова и подзаконова нормативна уредба лицата са длъжни да попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец утвърден от министъра на финансите, в случаите на пренасяне на парични средства в размер на 10 000евроили повече, или тяхната равностойност в левове през границата на страната за трета страна.
Правилно районният съд е приел, че е налице и обективния признак„особено големи размери”, тъй като безспорно паричната равностойност на пренасяната валута 113 438,14лв. надхвърля 140 МРЗ. Към инкриминирания период размера на МРЗ е 340лв., като 140 МРЗ са 47 600лв.
Деянието е осъществено и от субективна страна , тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези общественоопасни последици, т.е. бил е запознат със задължението си да попълни и представи на митническите органи валутна митническа декларация, но не сторил това по неустановени по делото причини.
За съставомерността на деянието и по конкретно за умисъла на същото е без значение дали подсъдимият е укривал пренасяните пари или същите са се намирали на лесно достъпно място. Това е така, тъй като престъплението по чл.251 ал.1 НК се осъществява с непопълването на декларация за носената валута и е без значение по какъв начин извършителя пренася процесната валута. В тази насока не се споделят възраженията на подсъдимия направени във въззивната жалба, че същият не е имал намерение да извършва престъпление, тъй като е носел валутата в мъжката си чантичка.
С ДВ бр.74 от 2015г.е изменена разпоредбата на чл.251 ал.1 НК и към момента е криминализирано единствено недекларирането на валута пренасяна през външната границата на страната, като размера на наказанието не е изменен. От изложеното съдът прави извод, че по отношение престъплението на подсъдимия следва да се приложи нормата в сила по време на извършване на деянието, тъй като изменението не е по- благоприятно за него. Това е така, тъй като деянието е извършено на границата с Р Турция, която е външна на Европейския съюз.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Районният съд е отчел всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като правилно и справедливо е наложил наказание по първата алтернатива, а именно лишаване от свобода. При определяне размера на наказанието са отчетени добрите характеристични данни на подсъдимия и чистото му съдебно минало, като на това основание е приложена и разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК. С наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 251 ал.1 НК и е отнет предмета на престъплението – 58 000евро.
При горния изход на делото районният съд правилно е възложил на подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.
По изложените го- горе съображения, поради липса на основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50/30.04.2015г.постановена по нохд № 1331/2014г.по описа на Елховския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове:1. 2.
`