Избран е нов член на УС
на Националния дарителски фонд
„13 века България“

Правителството избра Мехмед Мехмед за член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд „13 века България”. Той ще довърши мандата на Димитър Томов, който освободи по свое желание поста през м. март т. г.
Фондът организира и подпомага дарителската дейност в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.
Мехмед Мехмед е завършил „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и има магистърска степен по „Политическо консултиране“. Участвал е в разработване на политически анализи и оценка на политическия дневен ред.


Промени в Националния план за разпределение
на радиочестотния спектър осигуряват честоти
за по-бърз мобилен интернет

Правителството направи промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, с които ще бъдат освободени честоти за високоскоростен мобилен интернет. Промените са предложени от Съвета по националния радиочестотен спектър. Те ще дадат възможност на мобилните оператори да ползват честоти за развитие на електронни съобщителни мрежи от четвърто поколение (4G).
Осигурява се и спектър за безжично технологично оборудване за провеждане и озвучаване на големи публични прояви като конференция, видео програми и др.
Промените в Националния план предвиждат отделяне на честоти за комуникация между националната и локалните системи за оповестяване с цел превенция и реагиране при бедствия и въздушна опасност.


Одобрен е годишният отчет за дейността
на ДФ „Земеделие”

Правителството одобри отчета за дейността през 2014 г. на Държавен фонд „Земеделие” и Разплащателната агенция.
Разходите, направени от Разплащателната агенция, са финансирани от Европейския съюз и от националния бюджет. В европейското финансиране се включват разходи по Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство. В разходите, финансирани от националния бюджет, са включени националните доплащания към директните плащания, част от пазарните мерки, както и националното съфинансиране към ЕЗФРСР и ЕФР.
По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. са подписани 2573 договора, а изплатените средства са в размер на 437 006 488,49 лв., като 350 024 685,88 лв. са със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 86 981 802,61 лв. са съфинансирани от националния бюджет към ЕЗФРСР.
По време на кампанията за директни плащания през 2014 г. са приети над 136 000 заявления по всички схеми и мерки. Само по СЕПП бенефициентите за текущата кампания са 94 141, по НДП – 74 571, по Мярка 211 (плащания за природни ограничения в планинските райони) – 31 888, а по Мярка 212 (плащания в райони с ограничения, различни от планинските) – 13 029. Изплатените средства по схеми и мерки за директни плащания са на стойност 1 812 365 679,57 лв., които са разпределени както следва: 1 155 217 899,50 лв. със средства от ЕФГЗ; 346 045 326,12 лв. със средства от ЕЗФРСР; 76 062 367,65 лв. съфинансиране от националния бюджет и 235 040 086,30 лв. национални доплащания към директните плащания.
Плащанията по линия на пазарните мерки възлизат на 52 525 451,34 лв., които включват средства от ЕФГЗ в размер на 39 018 850,71 лв., национално съфинансиране 13 506 600,63 лв. и плащания за борси Млечни квоти на стойност 68 476,48 лв.
По Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ са изплатени средства по 222 проекта в размер на 24 114 670,89 лв., от които 15 241 856,30 лв. са средства от ЕФР, а 8 872 814,59 лв. представляват съфинансиране от националния бюджет.
За периода 1 януари – 31 декември 2014 г. са постъпили плащания в размер на 36 794 083 лв., в т.ч по главница 35 163 616 лв. и лихвени плащания на стойност 1 630 467 лв. Събраните суми са над 125% от очакваните постъпления, съгласно погасителните планове на кредитите. През отчетния период са погасени 225 кредита и са отпуснати 233 нови на стойност 33 464 966 лв. Към 31.12.2014 г. администрираният кредитен портфейл се състои от 685 кредита с остатъчен дълг в размер на 90 447 849 лв.
През 2014 г. се прилагаха 28 схеми за подпомагане на земеделските производители. По всички действащи схеми за краткосрочно финансиране са подпомогнати 30 170 земеделски производители. Общо договореният и изплатен ресурс по мерките на краткосрочно кредитиране и субсидиране е 101 495 407 лв., като има близо 17% ръст на усвоения ресурс спрямо предходната година, в т. ч. изплатени средства под формата на субсидии – 98 447 131 лв. (над 19% повече от предходната година) и изплатени средства под формата на кредити – 3 048 276 лв. (налице е спад при кредитирането).
През 2014 г. по 16 договора са изплатени средства от бюджета на Фонда на обща стойност 3 143 414,50 лв., от които по 13 проекта – въз основа на влязло в сила съдебно решение в полза на бенефициента, по два проекта – на основание сключени споразумения за плащане между ДФЗ и бенефициенти, по един проект – въз основа на влязло в сила съдебно решение относно недължимо платени средства от страна на бенефициента във връзка с регистрирана нередност.


Правителството ще плати обезщетения
по шест осъдителни решения на ЕСПЧ

Правителството прие за изпълнение шест решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България.
По делото „Димчо Димов срещу България” Съдът единодушно е установил, че е нарушена забраната за изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, както и на правото на зачитане на личния живот. Жалбата се отнася до обездвижването на Димов в продължение на девет дни на легло в медицинския център към Варненския затвор, както и с контролирането от страна на затворническите власти на неговата кореспонденция. Съдът намира, че продължителността на мярката за обездвижване е прекомерна и необоснована от поведението на жалбоподателя, а начинът на нейното изпълнение му е причинило на силно физическо и психическо страдание. Извършената от местните власти проверка по случая е имала ограничен обхват и не са засегнати основните аспекти на оплакването на жалбоподателя. Присъденото обезщетение е 12 000 евро за неимуществени вреди, както и 4000 евро за разходи и разноски по делото.
Нарушенията по делото „Ягнина срещу България” са на правото на достъп до съд и на правото на ефективни правни средства за защита, тъй като към момента на събитията националното законодателство не е предвиждало процедура за принудително изпълнение на решенията на административните съдилища. Неизпълнението на окончателно решение на ВАС от юли 2005 г. е на НЕЛК. На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2400 евро, както и 1500 евро за разходи и разноски.
Неспазване на презумпцията за невиновност е причина за осъдително решение по жалбата на Тони Костадинов. През 2009 г. бившият полицай е арестуван по подозрение, че е част от престъпна група. Според Съда, изявленията на официални лица на пресконференция в деня на задържането са надхвърлили представата за предоставяне на информация и са създали в обществото впечатление, че жалбоподателят е сред най-влиятелните членове на престъпна група. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е 3600 евро, а за разходи и разноски – 1500 евро.
По жалбата „Илиева и др.” е установено нарушено право на собственост. Делото е свързано с прекомерни забавяния по реституционни процедури. На единия от жалбоподателите е присъдено обезщетение в размер на 2000 евро, на другите двама – по 1000 евро. Общо те получават и 1000 евро за разходи и разноски по делото.
Правителството ще изпълни и решенията на ЕСПЧ, с които определя обезщетения по две други дела – „Хаджигеоргиеви срещу България” и „Неделчева и други срещу България”. Делата, свързани с реституция на земи и обезщетение за одържавени земи, са разгледани и по тях са постановени решения през 2013 г., като Съдът е поставил срокове за постигане на съгласие между държавата и жалбоподателите. По първото дело реституционната процедура е приключила и жалбоподателите са въведени във владение, поради което присъденото им обезщетение за имуществени вреди е 8000 евро и 1000 евро за неимуществени вреди. По второто дело, въпреки проведените преговори, не е постигнато споразумение между страните за справедливо обезщетение и ЕСПЧ присъжда 20 050 евро имуществени вреди. Присъдени са и 544 евро за разходи и разноски.


България и Китай ще задълбочат
сътрудничеството си в сферата на туризма

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство в областта на туризма между българското Министерство на туризма и китайската Национална администрация по туризъм.
В документа се посочва, че туризмът е приоритетен сектор за двете държави, като редовно ще бъдат обменяни туристическа информация и добри практики, с което да се стимулира засилването на китайския туристически поток към България. Двете страни ще проучат и възможностите за прилагането на китайски социални програми с цел привличане на повече туристи от КНР в България, включително на хора на възраст над 65 години.
Предприятията в България и Китай ще бъдат насърчавани да инвестират в проекти, които ще подобрят туристическата им инфраструктура.
Предвижда се да бъдат разработени и проекти за общи туристически маршрути и съвместни туристически продукти между България и нейните съседни държави, които ще са насочени конкретно към китайския пазар. Ще се разширят и съвместните контакти между академичните общности под формата на обмен на опит, добри практики и обучение на туристически кадри.


България и Хърватия ще подпомагат разширяването на бизнес контактите между малките и средни предприятия от двете страни

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Хърватската агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и инвестициите.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между България и Хърватия. Като признават стратегическото значение на развитието на малките и средните предприятия за повишаване на заетостта, икономическата и социалната стабилност, страните се договарят да подпомагат предприятията от съответните държави да установят и поддържат различни форми на сътрудничество.
Българската и хърватската агенция ще си партнират за развитието на малките и средните предприятия като предоставят реални възможности за разширяване на бизнес контактите между тях. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес-информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.
Българската и хърватската страна ще си сътрудничат при организиране на мероприятия в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми и семинари, търговски панаири, изложения и други промоционални дейности.


Одобрена е програма за научно-техническо сътрудничество с Черна гора

Правителството одобри проекта на програма между образователните министерства на България и на Черна гора за научно-техническо сътрудничество.
Програмата е израз на стремежа на двете страни да подкрепят и развиват двустранното сътрудничество в областта на науката, технологията и иновациите на основата на равноправието и взаимната изгода и регламентира конкретните форми на сътрудничество.
Създава се съвместна българо-черногорска комисия, чиято основна задача е да приеме работна програма за научно-техническо сътрудничество и да определи период за обявяване на съвместен конкурс за разработване на проекти.
Чрез съвместни участия с партньори от Черна гора в международни и европейски проекти се укрепва капацитетът на българските научни организации, а реализирането на научен продукт или трансфер на технологии към български или черногорски компании би имало пряк икономически ефект.


Одобрен е Консолидираният годишен доклад
за вътрешния контрол в публичния сектор за 2014 г.

Правителството одобри Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2014 г. Докладът включва анализ на данните за миналата година за състоянието на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит, както и информация за дейността на Централните хармонизиращи звена в Министерството на финансите и ще бъде представен на Народното събрание и Сметната палата.
Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор предвижда ръководителите на организации от публичния сектор, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, всяка година да представят на министъра на финансите информация за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол.
Консолидираната оценка за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит в публичния сектор за 2014 г. е „добра“.
Анализът в Консолидирания доклад е изготвен въз основа на информация за състоянието на системите за финансово управление и контрол в 304 организации от публичния сектор, 135 годишни доклади за дейността по вътрешен одит в публичния сектор през 2014 г. и таблици-анекс към тях. Той включва Годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол и Годишен доклад за състоянието на вътрешния одит в организациите от публичния сектор.
В доклада е отчетен напредъкът, основните проблеми през 2014 година и насоките за развитие в областта на вътрешния контрол и вътрешния одит.


Димитър Абаджиев става генерален консул
на България в Шанхай, Веселин Вълчев заема поста в Лос Анджелис

Правителството освободи Ирина Белева като генерален консул на България в Шанхай, Китай, поради изтичане на мандата й и назначи на поста Димитър Абаджиев. Той е магистър по право и по история и теория на дипломацията, като допълнително е специализирал американско и международно право в Далас, САЩ. В периода 1997-2009 г. е народен представител и член на редица комисии в НС, в т. ч. заместник-председател на Комисията по европейска интеграция (2000-2001 г.) и заместник-председател на Комисията по външна политика (2001-2005 г.). От 2004 до 2006 г. е български наблюдател в Европейския парламент. От 2008 до юли 2010 г. е председател на УС на Сдружение „Европейски демократически институт”, а от юли 2010 г. до 2013 г. е представител на България в ръководството на „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл”.
Правителството освободи и Марин Димитров от поста генерален консул на България в Лос Анджелис, САЩ. На негово място е назначен Веселин Вълчев. Той магистър по международни икономически отношения. В момента е посланик за специални поръчения в МВнР. Преди това е работил като главен секретар на МВнР, а в периода 2009-2014 г. е бил извънреден и пълномощен посланик на България в Кипър. Преди това е бил началник на кабинета на заместник министър-председателя и министър на външните работи и председател на съвет при Президента на Република България.


Успешно управление на законната миграция
и интеграцията е основната цел на приета
от правителството национална стратегия

Правителството прие Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.). Документът обединява три други аналогични стратегии, приемани в периода 2008-2014 г., като ги актуализира съобразно променената след бежанската криза през 2013 г. миграционна ситуация в страната и в Европейския съюз.
Основната цел на стратегията е да се създаде политическа рамка за изграждане на комплексна и устойчива нормативна и институционална основа за успешно управление на законната миграция и интеграцията, както и за превенция и противодействие на незаконната миграция, за идентификация и предоставяне на необходимата грижа за търсещи и получили международна закрила лица в България. Очаква се изпълнението на тази цел да доведе до по-ефективно управление на миграцията и интеграцията; развитие на системата за убежище съобразно нарастващия брой кандидати за международна закрила; превръщане на миграцията и мобилността в позитивни фактори за развитие в икономически и демографски план; успешно интегриране в българското общество на лицата, получили международна закрила и ефективно използване на техния потенциал за социално-икономическо развитие на страната; превенция и ефективно противодействие на незаконната миграция и трафика на хора.
Основните приоритети на националната политика в областта на миграцията, убежището и интеграцията са:
гарантиране сигурността на външните граници на ЕС, ефективно противодействие на незаконната миграция и на трафика на хора – стратегията очертава необходимост от повишаване ефективността на граничния контрол по всички граници, и по-специално на българо-турската; надграждане възможностите на ГД „Гранична полиция” – МВР за осъществяване на ефективен граничен контрол по външните граници на ЕС; ефективно взаимодействие с граничните структури на държавите-членки на ЕС, съседни държави и агенция „Фронтекс” за ефективно противодействие на нелегалната миграция; повишаване ефективността при разследването на престъпления, свързани с незаконното превеждане на лица през границата на страната; усъвършенстване на процедурите за връщане, закрила и интеграция на жертвите на трафик на хора и др.
провеждане на справедлива, ефективна и прозрачна процедура при разглеждане на молбите за закрила, при постигане на баланс между спазване на правата на лицата, търсещи закрила, и защита на националния интерес и сигурност; утвърждаване на доброволното връщане като приоритетна форма на политиката на връщане на нередовни граждани на трети държави – стратегията предвижда активно участие на България във формирането на визовата и миграционната политика на ЕС; продължаване и засилване на българския ангажимент в преговорите и сключването на споразумения за обратно приемане с важни държави на произход и транзит на нелегалните миграционни потоци към България; подобряване на координацията и сътрудничеството между всички ведомства, отговорни за управлението и връщането; укрепване на институционалния капацитет в областта на получаването на документите и в областта на задържането и др.
прилагане на конкретни мерки и услуги за интеграция на лица, получили международна закрила, в областта на достъпа до образование и обучение по български език, заетостта, признаването на квалификации, здравните грижи, социалното подпомагане, жилищното настаняване, интеграцията в социалния, културен и граждански живот на обществото; гарантиране основните права на мигрантите – политически, икономически, социални, културни и др. – според стратегията необходимите условия и фактори за създаване на благоприятна интеграционна среда са изграждането на мрежа за сътрудничество и оперативно взаимодействие между максимално широк кръг заинтересовани участници от държавните институции, представителите на органите за местно самоуправление и неправителствения сектор в процеса на адаптацията и социалното включване на получилите международна закрила, както и равнопоставеното участие в процеса на представители на бежанските общности с цел преодоляване на културните различия и т. н.
осигуряване социалното включване и интеграцията на граждани на трети държави; привличане на висококвалифицирани български граждани-емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната; оказване съдействие на българските граждани при упражняването на правата им като граждани на ЕС за свободно движение в ЕС и ЕИП, както и на други граждани на ЕС/ЕИП за свободно движение в България; утвърждаването на принципите на доброто управление при регулиране на законната миграция за подпомагане икономическото развитие на страната – България ще продължи да работи последователно за развитие на общата европейска миграционна политика, особено в областта на командироването на работници и създаването на механизъм за координиране между държавите-членки по въпросите на интеграцията на законно пребиваващите граждани на трети държави, вкл. получилите международна закрила, като част от необходимостта от работна сила на пазара на труда. България счита за важна положителната връзка между миграцията и развитието като част от управлението на миграцията. България следва да продължи своята политика в посока на разширяване на спектъра от мерки, които се предлагат по отношение на услугите и подкрепата за българските емигранти. Службите по трудови и социални въпроси към посолствата следва да се разглеждат само като първа стъпка от програма за изнесено предлагане на услуги от посолствата за българските емигранти и да се търсят възможности за разширяване на тази мрежа, както и на предлаганите услуги.


Одобрен е месечният доклад за изпълнението
на мерките, произтичащи от членството
на България в ЕС

Правителството се запозна с доклад за изпълнението към края на месец май на Плана за действие за 2015 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз.
Планът включва 273 мерки, от които 135 са със срок за изпълнение до 31 май. Изпълнени са 84 мерки. Неизпълнените мерки са 51, което представлява 37,8% неизпълнение. За сравнение, процентът на неизпълнените мерки в края на април беше 35,2. Осемнадесет от неизпълнените мерки са свързани със стартирали процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ведомствата с най-много неизпълнени мерки са министерствата на транспорта, информационните технологии и съобщенията (9), на енергетиката (8), на финансите (7) и на правосъдието (6).
През м. юли предстои отчитане на дефицита при транспонирането на държавите членки на ЕС за Табло №31 с директивите в областта на вътрешния пазар (Single Market Scoreboard). Очаква се България да се представи с 0,7% дефицит или осем (от 1115), невъведени в срок директиви със срок на транспониране до 30 април 2015 г. Наблюдава се леко подобрение на резултатите ни в сравнение с предишното Табло №30, когато дефицитът ни беше 0,9 на сто.





Облекчава се отчитането на изпълнението
на концесионни договори за добив
на минерална вода

Правителството даде съгласието си да бъдат изменени пет концесионни договора за добив на минерална вода от находищата „Хисаря“, „София-Княжево“ и „Бързия“. С промените ще отпадне задължението на концесионерите да предоставят годишните си счетоводни отчети за приходите и разходи за предходната година, тъй като те се публикуват в Търговския регистър.
Изменението се налага поради промени в Закона за водите, Закона за счетоводството и Закона за търговския регистър. С тях е забранено да се изисква доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в него.


Одобрени са позициите на България
за три заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри българските позиции за три заседания на Съвета на Европейския съюз, които ще се проведат в периода 11-16 юни в Люксембург.
Министрите на околната среда от ЕС ще проведат политически дебат по предложението за Директива за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО. България принципно подкрепя приемането на акта. В същото време, ще изразим притеснение по отношение на изключително амбициозните и нереалистични цели, поставени с проекта, и с очакваните значителни средства, които ще бъдат необходими за изпълнение на задълженията. България счита, че проектът не е съобразен в достатъчна степен с принципа за устойчиво развитие, както и с различните социално-икономически условия в отделните държави-членки. Не на последно място, предложението за директива не отчита спецификите на граничните държави на ЕС, каквато е България.
В рамките на дебата България отново ще посочи, че за нея предпочитан вариант е ратифицирането от всички държави членки на Гьотеборгския протокол, който определя реалистични тавани за след 2020 г., и включването на тези тавани в новата директива. Според нас таваните за 2030 г. трябва да бъдат само индикативни. В случай, че национални тавани за 2030 г. все пак бъдат определени, считаме, че ще бъде необходимо включването в директивата на ефективен, контролируем и еднакво приложим за всички държави механизъм за тяхното коригиране, в случай на доказана необходимост. При всички случаи, при определянето на националните тавани за страната ни смятаме, че е необходимо да бъде отчетено положението ни на гранична държава на ЕС и произтичащите от това негативни последствия от гледна точка конкурентоспособност и трансграничен пренос от държави извън ЕС.
На своята среща министрите на транспорта ще обсъдят предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕО) №261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) №2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж и т. нар. „Пазарен стълб“ от Четвъртия пакет от законодателни предложения в областта на железопътния транспорт. Министрите на телекомуникациите ще обменят мнения по предложението за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор и Стратегията за единен цифров пазар на Европа. България приветства факта, че Цифровият единен пазар е определен като един от 10-те най-важни приоритета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ще подкрепи предприемането на всички необходими мерки на европейско и национално ниво за разкриване на пълния потенциал на цифровите технологии за създаването на растеж и заетост в ЕС.
Беше одобрена и позиция за заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 16 юни в Люксембург. В раздел „Селско стопанство” се предвижда постигането на общ подход по предложението за регламент относно официалния контрол с цел започване на тристранни срещи с Европейския парламент и Комисията. В раздел „Рибарство” Комисията ще представи Съобщението си до Съвета относно консултация във връзка с възможностите за риболов през 2016 г. Държавите-членки, консултативните съвети, заинтересованите страни и обществеността се приканват да анализират насоките за политиката, изложени в съобщението, и до 1 октомври 2015 г. да представят на Комисията препоръки и предложения. В раздел „Други въпроси” на заседанието ще бъдат разгледани няколко текущи законодателни предложения и доклади относно задължителното етикетиране с посочване на страната на произход върху няколко вида храни. Също така, Комисията може да направи преглед на процеса на вземане на решения относно генетично модифицираните организми. Предвидено е делегацията на Словакия да представи резултатите от заседанието на министрите на земеделието от Вишеградската група плюс България, Румъния и Словения, проведено в Братислава на 18-19 май т. г., а делегацията на Гърция да представи искането си за удължаване срока на допустимост на разходите по оперативна програма „Рибарство” 2007-2013 г.

Отчуждават се имоти за изграждането на втория участък на Западната дъга на околовръстното
на София

Правителството прие решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, необходими за изграждането на Софийския околовръстен път. Имотите се намират в землищата на кварталите „Обеля“ и „Требич“, районите „Връбница“, „Люлин“, „Надежда“ и „Връбница“ – Столична община, и с. Мрамор.
Финансирането на процедурата по отчуждаване на имотите се осигурява от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица.


Въвеждат се стриктни норми за разпределянето
на средствата за компенсиране
на автобусните превози

Правителството прие нова наредба, в която е предвидено, че се спират средствата за компенсации и субсидии на общините, които не са провели процедури за възлагане на превози по автобусни линии по реда на Закона за обществените поръчки или по реда на Закона за концесиите. Това условие е задължително в съответствие с изискванията на Регламент 1370/2007 на ЕК.
До момента първоначалното разпределение на компенсации и субсидии на общините се извършваше на база броя правоимащи лица и отчетна информация. Това водеше до неизползването на пълния размер от средствата за дадени общини и недостиг за други. След приемането на наредбата разпределянето на средствата ще се извършва и на база реалното им усвояване през предходните години.
След отчета за деветте месеца на годината общините, на които са преведени повече средства от реално изразходваните за този период, ще възстановяват разликата своевременно, за да може тя да бъде веднага разпределена на другите, на които не им достигат средства.
Въведени са нови приложения, съдържащи образци на справки, съгласно които общините предлагат пробег по градски основни линии и междуселищни автобусни линии за субсидиране. Въвеждат се и единни образци за цялата страна на картите за пътуване с автобус с намалени цени за ученици и пенсионери. Уеднаквяването на тези документи ще помогне за лесното им разпознаване и ще улесни контролните органи, тъй като до сега нямаше единен образец, а всеки превозвач ползваше свой собствен. Абонаментните карти за безплатно пътуване вече ще се издават от общината или от оправомощено от нея лице.
С цел осигуряване на безопасността и сигурността на децата и учениците, в постановлението изрично е предвидено, че груповите пътувания на децата до 7 навършени години и от 7 до 10 навършени години трябва да се извършват в съответствие с разпоредбите за „случаен превоз”. Прекратява се възможността за заобикаляне на изискванията, съгласно които пътуването се извършва задължително в светлата част на денонощието от водачи, които имат най-малко 2-годишен професионален опит и са на възраст не по-малка от 25 години, а автобусите е необходимо да са преминали допълнителни прегледи.
Промените се въвеждат с одобрено днес ПМС за приемане на Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите и изменение в ПМС 66/1991 за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани.


Намалява се таксата за прелитане над България

С промени в Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България ще бъде намалена базовата таксова единица „прелитане” над България от 37,53 евро на 30,99 евро. Очакваният ефект от понижаването на таксата е осигуряване на достатъчно приходи за финансиране на дейността по предоставяне на аеронавигационно обслужване, като същевременно с това се повишава конкурентноспособността на обслужваното въздушно пространство.
Променя се и лихвеният процент за просрочено плащане на таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане във въздушното пространство на страната от 10,24 на 10,30. По този начин ще се запазят стимулите за навременно плащане на дължимите такси за аеронавигационно от ползвателите на въздушното пространство.
С измененията в наредбата се отменя отстъпката от таксата за аеронавигационно обслужване на летище София, като е предвидено отстъпка да се прилага за всички останали летища. Изискването е на европейски регламент, който не предвижда отстъпки от таксата за най-голямото летище на страната. Размерът на таксата в зоните и районите на летищата остава непроменен.


Оптимизира се вътрешноведомствената организация на работа в Изпълнителната агенция по лекарствата

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата, които са свързани с оптимизиране на вътрешноведомствената организация на работа с цел подобряване и усъвършенстване на управленските и работните процеси.
Заличава се длъжността „служител по сигурността на информацията”, тъй като агенцията не обработва класифицирана информация.
Намалява се общата администрация на Агенцията като дейностите се организират в една дирекция „Правни, административно-финансови дейности и управление на качеството”, вместо в досега съществуващите две дирекции, като освободените щатове се прехвърлят в специализираната администрация.
Извършва се и преразпределение и реорганизация на дейностите в специализираната администрация. Това е свързано с изпълнение на една от основните цели на Европейската агенция по лекарствата, а именно – фокус върху приоритети на общественото здраве, включително въпросите, свързани с наличността на лекарствените продукти и антимикробната резистентност. Поставя се акцент върху функциите на агенцията във връзка с осигуряването на лекарствена информация, проучвания върху употребата на лекарствени продукти в страната и популяризиране на рационалната лекарствена употреба. Оптимизира се организацията по регулирането на клиничните изпитвания във връзка с въвеждането на изискванията на европейски регламент в тази област. Това се реализира със структурни промени, свързани със създаване на дирекция „Лекарствена информация и неинтервенционални проучвания”, както и със структуриране на дирекция „Проследяване на лекарствената безопасност и клинични изпитвания”.
Контролът по спазване на добрите производствена, дистрибуторска и клинична практики и добрата практика за проследяване на лекарствената безопасност е вменен във функциите на една дирекция – „Надзор на пазара и инспекции”. Това ще позволи стандартизиране и подобряване механизмите за извършване на контролните дейности на агенцията в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия.
Националното законодателство се допълва
с нови мерки за борба с тероризма

Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Със заключителните му разпоредби се изменят още три закона – за ДАНС, за чужденците в Република България и за убежището и бежанците. С проекта се предлагат нормативни промени, насочени към допълване на приетите в националното законодателство мерки за борба с тероризма в контекста на нарастващото му разпространение като риск за международния мир и сигурност, адресирано до държавите-членки в резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
С промените в четирите закона се въвеждат административни мерки и мерки на административна принуда, които да способстват за ограничаване влизането, транзитното преминаване и напускането на страната на лица, за които има данни, че са съпричастни към терористична дейност.
С новите текстове в обхвата на принудителната административна мярка за ненапускане на страната се добавят и тези лица, за които има данни, че извършват, подбуждат, участват в приготовление, подпомагане или в обучение за извършването на терористична дейност. Тази мярка ще бъде налагана от председателя на ДАНС.
По аналогични причини ще се отказва издаване на виза и влизане в страната на чужденец, ще се отказва издаване или продължаване на разрешението за пребиваване в страната, допълват се основанията за експулсиране и за подаване на сигнал за целите на отказ за влизане в ШИС, както и за изключване на дадено лице от кръга на лицата, на които може да бъде предоставен статут на бежанец или на хуманитарен статут.


Ще бъде създадена Държавна агенция
„Електронно управление“

Кабинетът одобри Концепция за създаване на Държавна агенция „Електронно управление”. Новата агенция ще се създаде на базата на дирекция „Електронно управление” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”.
Държавна агенция „Електронно управление” ще има функции по издаване, налагане и контрол на политики, правила и добри практики в областта на електронното управление, стратегическо планиране и законодателни инициативи, бюджетно програмиране и контрол, координация на секторни политики и секторни и междуведомствени проекти. Агенцията ще поддържа централизирани регистри за нуждите на електронното управление, други централизирани регистри, държавен частен облак и комуникационната мрежа на държавната администрация.
Концепцията предвижда създаването и на държавно предприятие „Единен системен оператор”, чиято основна функция е осигуряването на непрекъснатост във функционирането на ИКТ-системите в държавната администрация при зададено ниво на обслужване.
Държавното предприятие „Единен системен оператор” ще се занимава с разработка и интеграция на електронни услуги, делегирано управление на междуведомствени проекти, защита на информационната сигурност на приложните системи и електронните услуги, поддръжка и системна администрация на бази данни, информационни системи, услуги и др.
Реализацията на предложения модел се очаква да намали чувствително разходите за електронно управление и да ускори въвеждането му.


България ще настоява за преразглеждане
на квотите за мигранти

България ще настоява квотите за мигранти, предлагани от Европейската комисия, да са съобразени с възможностите и географското положение на страните и да са в значително по-малки размери за страни като България, които са външна граница на ЕС и са подложени на силен миграционен натиск. Това е записано в приетата днес от правителството позиция на България относно Европейската програма за миграция. Позицията на страната ще бъде официално представена за заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи” на 15 и 16 юни в Люксембург.
Предложената от Европейската комисия схема за релокация на 40 хил. мигранти от Италия и Гърция и съответните квоти между държавите-членки означава прием от страна на България на 572 човека – 343 от Италия и 229 от Гърция. ЕК предвижда отпускане на 6000 евро на приемащата държава за всяко релокирано лице по фонд „Убежище, миграция и интеграция”. Отделно по схемата за презаселване е предвидено държавите-членки в следващите две години да се включат доброволно в презаселване на допълнително 20 хил. мигранти в рамките на съюза на квотен принцип, като съгласно таблицата за разпределение България има квота от 1,08% или 216 души. Общото финансиране на тази схема за следващите две години е в размер на 50 млн.евро.
В приетата от кабинета позиция се заявява, че при така направените изчисления квотите са непропорционални, защото не отчитат спецификите на отделните държави. Докато България подкрепя релокацията и оценява усилията на ЕК да създаде ефективен механизъм за солидарност, изразяваме съмнения, че предложенията на Комисията са балансирани и механизмът за определяне на дяловете на всяка държава е достатъчно справедлив.
България настоява, след като в предложението на ЕК е записано, че „географското положение на Италия и Гърция, както и продължаващите конфликти в региона ги правят по-уязвими от други държави-членки”, този факт да се отчете и за България. Правителството настоява квотите за държавите на предна линия, трайно подложени на миграционен натиск и в близост до региони с незатихваща и разрастваща се криза, да бъдат по-малки в сравнение с квотите за държави от вътрешността на ЕС или неподложени на такъв натиск.
Друго искане на страната ни е постоянно да се отчитат промените в миграционната картина и да се определи по-къс период за преразглеждане на статистиката от значение за квотите. В позицията е записано, че двугодишният период е твърде дълго време, в който ще се изменят тенденциите на миграционния натиск, като очакванията са той да се засили. България ще настоява също така да се приложи цялостно разбиране за конкретния натиск върху страната ни и наличния ни капацитет за прием.
Тежестите следва да бъдат разпределени съобразно възможностите на отделната държава и предвид ситуацията, в която се намира самата тя. В документа изрично е записано, че към държави като България, които макар и не в мащабите за Италия и Гърция, също изложени на натиск, следва да се подхожда с разбиране и квотите да са значително в по-малки размери.
В позицията се посочва още, че липсата на единна европейска политика в областта на интеграцията води до съществени различия във възможностите на отделните държави-членки. Следва да се мисли къде и как най-добре и най-бързо ще бъдат интегрирани мигрантите.
България приветства предложенията на ЕК, свързани с трафика на мигранти, и призовава за насочване на външнополитическите усилия към държавите, източник на миграция. Българското правителство подкрепя също така създаването на единна точка за контакт по въпросите на трафика на хора, както и развърщането на европейски офицери за връзка по въпросите на миграцията в трети страни, в това число и на офицер за връзка на Фронтекс в Турция.
В частта „Правосъдие” на Съвета ще бъдат разгледани предложенията за регламенти за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои документи в ЕС и за създаване на Служба на Европейския прокурор. България безусловно подкрепя първия проект, в чиито текстове са отразени много от предложенията, направени от страната ни по време на преговорите.
По отношение на втория проект подчертаваме изначалната си подкрепа за идеята за създаване на силна, независима и работеща Европейска прокуратура. Същевременно обаче не смятаме, че компромисните решения трябва да засягат европейското измерение на регламента, защото това ще го лиши от добавена стойност. Разследванията, които ще се провеждат от делегираните национални прокурори в държавите-членки, следва да се осъществяват под ръководството и контрола на европейските прокурори.


Регламентира се признаването и изпълнението
на мерки, различни от задържането,
спрямо обвиняеми извън страната,
в която се води наказателното производство

Правителството одобри проект на Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане. С него се въвеждат изискванията на Рамково решение 2009/829/ПВР за прилагане между държавите-членки на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда, като алтернатива на предварителното задържане.
В приложното поле на законопроекта ще попадат актове, с които на обвиняемия се налагат мерки за процесуална принуда, свързани със следните задължения или ограничения:
задължение да информира за всяка промяна в мястото си на пребиваване, включително за целите на получаването на призовки, съобщения и книжа в хода на наказателното производство;
забрана да посещава определени населени места, райони или обекти;
задължение да се намира на определено място и в определено време, ако последното е необходимо;
забрана за напускане на територията на изпълняващата държава;
задължение да се явява в определени часове пред определен орган;
задължение да избягва контакти с определени лица, свързани с извършеното престъпление;
забрана за извършване на определени дейности, свързани с извършеното престъпление, включително упражняване на определена професия или дейност в определена професионална област;
задължение да бъде представена гаранция.
Акт за налагане на мерки за процесуална принуда, постановен в друга държава-членка на Европейския съюз, ще се признава и изпълнява, ако се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по законодателството на България. Компетентен да признае постановена в друга държава-членка мярка ще е окръжният съд по местоживеене на лицето. Когато местоживеенето на лицето е неизвестно или то не пребивава продължително на територията на страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд (СГС).
Този допълнителен инструмент за взаимно признаване създава възможност обвиняемият да изпълнява мерки за процесуална принуда на територията на държавата си по произход или пребиваване, с което ще се избегне практиката да бъде задържан в държавата на процеса с оглед осигуряване на надлежното провеждане на наказателното производство. Той ще допринесе и за подобряване на защитата на пострадалите от престъпления, произтичаща от наложените на обвиняемия ограничения и забрани.


Засилва се сигурността при експлоатацията
на язовирите, които се ползват от сдруженията
за напояване

Правителството редактира определението за „голям язовир” в Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението. Новото определение е в съответствие с класификацията на Международната комисия по големите язовири за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.
Техническата редакция създава условия за засилване на сигурността при експлоатацията на язовирите за опазване на близките населени места и прилежащите земеделски земи от наводняване.


Създава се Съвет „Партньорство за здраве”

Правителството създава Съвет „Партньорство за здраве“ в изпълнение на приетата Концепция „Цели за здраве 2020”. Съветът е консултативен орган на МС за осъществяване на координация и сътрудничество при разработване и провеждане на политики в областта на общественото здравеопазване. Основните му цели са свързани с постигане на взаимодействие и широк обществен консенсус при осъществяването на реформи в сферата на здравеопазването.
За изпълнение на тези цели Съветът ще осъществява дейности, свързани основно с обсъждане и приемане на становища и предложения по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването и ще отправя предложения пред компетентните структури за повишаване социалната и икономическа ефективност на процесите в системата на здравеопазването.
Съветът ще се ръководи от министъра на здравеопазването, а в състава му ще участват заместник-министри на здравеопазването, финансите, труда и социалната политика, образованието и науката, младежта и спорта. В Съвета са включени и изпълнителните директори на ИА „Медицински одит” и Изпълнителната агенция по лекарствата, председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, управителят на Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните и пациентските организации в системата на здравеопазването, както и на други неправителствени организации, осъществяващи дейност в здравния сектор.
Със формирането на Съвета се изпълнява политиката на правителството, заложена в Концепцията „Цели за здраве 2020” и свързана със създаването на ефективни механизми за сътрудничество между всички участници в процесите по формиране, изпълнение и мониторинг на здравните политики. В резултат се очаква подобряване на междусекторните връзки и на взаимодействието между държавните органи и неправителствените организации за провеждане на целите, заложени в Концепцията.









За допълнителна информация: 02/940.20.72