Легендата на българската художествена гимнастика за концесиите, комунизма, войната в Украйна и това защо младите хора бягат от България
Разговор на Явор Дачков с Нешка Робева
"Те нямат страх нито от Бога, нито от царя. И аз нямам страх. От Бога нямат страх, защото те не вярват. Сега народният съд няма да има. Ама народен съд има и винаги ще има."
Това казва Нешка Робева - легенда на българския спорт, създател на златното поколение на художествената гимнастика, дисидент от Русенския комитет, човек, който е живял през три епохи и е видял всичко.
В двучасов разговор с Явор Дачков в подкаста "Гласове", 80-годишната Робева говори с яростта и ясноглася на човек, който няма какво повече да губи и няма защо да мълчи.
Тотализаторът: Втората измама
Всичко започва от концесията на Българския спортен тотализатор. За Робева това не е просто икономическа тема - това е лична битка, която тя води от началото на 2000-те.
"Аз бях член на управителния съвет на тотализатора през 2002-2003 година," разказва тя. "Българският спортен тотализатор беше създаден точно затова - той е СПОРТЕН тотализатор. Той трябваше да издържа спорта."
Робева разкрива как още тогава са се правили опити за приватизация чрез "електронизация" с Гърция. "Тогавашният министър беше изпратен с тайна мисия в Гърция. Толкова тайна, че го бяха видели на аерогарата. Ние веднага разбрахме."
Подписка за спасяването
"Направихме подписка за спасяването на българския спортен тотализатор. Една огромна част от българската общественост, истински интелигентни хора - не само тия, дето седят на бюро и казват, че са били интелектуалци."
Робева описва как в управителния съвет "синът на Ирен Кръстева наливаше уиски на Пеевски" и как те трябвало "да решават проблемите" по този начин.
"Трима човека подадохме оставка в знак на протест - аз и Христо Марков, големият ни треньор по лека атлетика. Направихме пресконференция, алармирахме."
Заплахите
"Аз имах две заплахи. Едната беше, че ще напълня някоя крайпътна канавка. И още една заплаха - и то пред свидетели, пред Весела Лечева."
Когато спортният министър казва, че ще "разследват", Робева му отвръща: "Какво ще разследвате? Дали съм заплашена? Ами питайте Весела Лечева. Пред нея са ме заплашили. Охрана не искам."
"Аз отдавна така приех тази народна мъдрост, че на който му е писано да се удави, няма да го обесят."
Сега - втори мерак
"Години наред развитието на българския спортен тотализатор се задържаше умишлено," казва Робева. "И сега умишлено. Тази грешка с 41 милиона - това не е грешка. Това е абсолютно умишлено направено. Точно след тази грешка се заговори, че тото трябва да се концесионира."
Нейният въпрос е прост и ясен:
"Какво общо има това момче със спорта?" - за настоящия министър на спорта.
"Ако не знаеш какво е концесия, влез в интернет. Ето аерогара София - концесия. Нека да дойдат и да кажат колко плаща концесионерът, внася ли нещо в хазната?"
Преди да даваш на концесия
"Преди да направиш опит да го даваш на концесия - нека да направим една обществена дискусия. Подобри управлението. Има толкова компетентни хора."
Робева настоява: "Държавно тото има в Испания, в Белгия, в Норвегия. Дайте да видим, дайте да споделим техния опит."
"Какво даваме? Признание, че не можем да се справим с нещо. А как можехме по-рано?"
Китай: Това, което Европа не иска да видим
Съвсем наскоро Робева беше в Пекин на покана на Алина Кабаева за голям международен турнир по художествена гимнастика.
"Казах, че ще отида, за да дам подкрепа морална на моите забранени колеги. На двата най-силни състава - Русия и Беларус - е забранено да се състезават."
Чудото, което видя
"Видях това чудо - Китай. То не може да се преразкаже, разбирате ли? И най-важното, което е - търси се красотата. Красотата, а не цифровизиран, бездушен, антиутопичен свят."
Робева описва превръщането на огромен стоманопреработвателен комбинат в жилищен комплекс:
"Запазени са изстрелите, комините, металните конструкции. Направени са естради. През нощта всичко се оцветява с прожекции. Навсякъде е невероятна светлина, направено с толкова вкус."
Пътят към аерогарата
"60 километра до аерогарата - три ленти в едната посока, три в другата. Където и да пътувахме - от двете страни насаждение на дървета. Става една зелена стена, а по средата има градина."
"На мантинелата сандъчета с рози с капково поливане. 60 км до аерогарата бяха осветени така, както не е осветено най-доброто наше - нашият площад."
"Жилищни комплекси - 12-етажни, 24-етажни. Събрани на едно място, но около тях огромни площи със спортни площадки, естради, училища. През един блок минава метро. През средата му."
Културната революция
Робева обаче не затваря очи и за тъмното минало на Китай.
"Питах преводача за културната революция и хунвейбините. Милиони избити и измрели от глад. Посланикът ми казваше: 'Обърни внимание - дърветата нямат кора. Те са лющили корите и са ги яли. Падали са като мухи.'"
Но преводачът ѝ казва нещо важно: "У нас не е прието да се говори за това."
"Аз изпаднах в тежко колебание - дали това е верният път? Да се затворят всичките пропасти между едните и другите по една стара китайска мъдрост: вървейки напред не можеш да гледаш назад."
"Аз смятах, че и у нас така ще стане. Не стана. Разрушено."
Европа: Старото вино в старите мехове
Робева е безпощадна към съвременната Европа.
"Един пишман политик казва: 'За Азия. Ние - нашият път е в Европа.' В коя Европа, бе, приятелю? Народът ни много грубо казва - старата. Но в публичен дом не се прави."
"Полковник Драгов казва: 'Ново вино в стари мехове не се налива.' Старата Европа изигра своята невероятна роля в повдигане на човечеството, в създаване на култура, на изкуство. Но когато видиш, че Мона Лиза се хвърля през борда в Сена... Когато видиш тия разгологъзени, татуирани... Разбираш, че Европа вече я няма."
Урсула и войнолюбците
"Когато Урсула - само чуйте това име как звучи - ти задава начина на живот... Била демокрация, но става това, което ТИ си наредил. Те са назначени, не избрани. Народът не избира това. Народът е един параван."
За войната в Украйна Робева е категорична:
"Аз жаля украинските деца. Виждам как ги измъкват, как ги обвиняват. Какъв човешки живот? Украинците - те достойнство. Кое достойнство? Педя земя. Каква е тая земя, която ти милиони избиват заради нея?"
"Путин осем години и повече отиде да защитава оная част от народа си, която живее извън Русия, която е подложена на унищожение. Имаше мински споразумения. Меркел призна защо са ги подписали и какво са целели. Това не го ли виждат?"
Спортът: Забраната на руските деца
Едно от най-емоционалните неща, които Робева споделя, е за забраната на руските спортисти.
"Какво значи да забраниш на спортисти, защото е роден в Русия? Аз няма да забравя - то беше 5-6-годишно дете, отиваше на конкурс за пиано и го върнаха, защото е русначе."
"Те забраниха Чайковски, върнаха от Англия Болшой, разсипаха кариерата на Гергиев, забраниха Достоевски. Който е чел 'Бесове', може да разбере и днешните либерални бесове."
"Една Германия, която се готви отново да се бие с Русия - световната шампионка е рускиня. Ти приемаш световната шампионка рuskиня, но не допускаш техните деца. Какви хора създаваме? Стимулираш ги да предадат родината си."
Белоруската треньорка
Робева разказва за своята колежка Ирина от Беларус:
"Когато всички напуснаха Беларус след разтурването на Съветския съюз, те нямаха зала, нямаха къде. Големите им треньори напуснаха. Тя остана там. Продължи да прави този спорт. Лукашенко им построи дворец."
"Казвам ѝ: 'Ира, искам да дойдеш в България, да направим съвместен лагер с децата. Нека да дружат.' Тя казва: 'О, Нешка, аз не мога да влизам в страни от Европейския съюз.' Викам: 'Как така?' 'Европа ни забрани.' 'Защо?' 'Защото присъствала на инагурацията на Лукашенко.'"
"Ама чакайте, нали сте демократи? Или демократично е това, което ВИЕ нареждате да бъде?"
Великото народно събрание: Шлеповете и отказът да се види истината
Робева разказва защо е напуснала Великото народно събрание след три месеца:
"Силно впечатление ми направи поведението на един писател - той говореше срещу Йордан Радичков. Радичков се кандидатира и след това поиска да се оттегли. Този писател така грубо се скасваше и говореше..."
"Наложиха един тон и аз не можех да повярвам, че това е - че някой може да говори така за Радичков пред камера."
Шлеповете в Дунава
Робева разказва семейна история, която никой не иска да чуе:
"Сестрата на моята майка беше затворена в шлеповете - три шлепа в Дунава с затворници, които след това са потопени. Полицейският началник я спасява, като казва: 'Тя е болна.' Тя наистина заболява - шизофрения. До края я гледаха вкъщи."
Но когато споменава това на "един от демократите", той ѝ казва: "Няма такова нещо. Комунистическа пропаганда. Не е имало шлепове."
"И аз така го гледам, казвам: 'Ама сестрата на моята майка е затворена там.' Той на мен ми го казва: 'Имало е един шлеп, не са били три.'"
Затваряне на страницата
"Или трябва да затворим тази страница, защото всички сме виновни. Няма невинни в тая история. И да вървим напред. Не да крием какво е в Китай, какво е във Виетнам. Защо не ни показват? Те запазиха."
"Когато са решавали съдбата на Израел, Чърчил е бил абсолютно против. Рузвелт е казал: 'Не ме занимавайте.' Сталин обаче е казал: 'Държавата Израел ще съществува!' Благодарение на неговата воля и на ентусиазма на старите евреи, Израел се е появил."
Младите хора и протестите
Робева признава, че се е "малко изплашила" от протестите:
"Когато ми казаха там бяха предимно млади хора, това веднага ме тласна в една друга посока на размисъл."
Но веднага добавя: "Там 100 на 100 имало свестни млади хора, но 100 на 100 е имало и една група хунвейбини, която в момента ни управлява."
Професорът и паметникът
"Попаднах на един професор, професор, който обясняваше, че паметникът на Съветската армия трябвало да се събори, щото бил много висок. И плюс това Васка Емануилова не е нищо особено."
"Вие разбирате ли той какво каза? Той определя стойността на изкуството по височината."
"И нашите хунвейбини - ще дойде време, което ще ги изритат. Ще се намери държавник, ще се намери управник, ще ги изхвърлят. И тогава ще трябва да възстановяваме и църкви, които преди това са рушени, и паметници, защото това е човешка памет."
България: Народът, който бяга
Робева цитира д-р Иван Селимински от 1848 година:
"'Няма бъдеще този народ, на който младите хора бягат.' Това е 1848 година. Няма и 30 години след това - Априлско въстание и освобождението. И тогава виждате какъв подем има в нацията."
"Аз мисля, че народът... Пророкуват, че България загива и така и няма да има България. Не, не е вярно. Ще преминем. Китай преминава през едно тежко страдание. И ние трябва да преминем през това страдание."
Какво правим с младите?
"Какво значи всяко трето дете в България да има затлъстяване? Нашите деца - деца с високо кръвно налягане, с диабет. Родителят трябва да има възможност да плаща, за да спортува детето му."
"В София, в големите градове - родителят, който не може да заплаща, неговото дете не може да спортува."
"Какво значи 120 000 младежи, безработни млади хора, а взимаме работници отвън? Как така няма да имат професия? Как съсипахме българското училище, българското образование?"
Божият съд
В края на разговора Робева казва нещо, което обобщава цялата ѝ философия:
"Няма невинни в тая история. И да вървим напред. И не да крием. Тука става въпрос за икономика. Един народ ще живее добре, ако не го лумпенизираш, ако не го настроиш един срещу друг."
"Те нямат страх нито от Бога, нито от царя. От Бога нямат страх, защото те не вярват. Сега народният съд няма да има. Ама народен съд има и винаги ще има."
Робева цитира Лермонтов: "Но има Божий съд, любимци на разврата, и страшен съдия. Той бди. Той е недостъпен за звъна на златото. И мисли, и дела той знае отпреди."
Книгата
"Всички викат: 'Пиши, пиши.' Аз пиша, пиша, ама шест месеца не писах. Стигнах до точно първите години като треньор."
"Аз не мога да пиша книга само за спорт. Аз трябва да разкажа това, което... И може би не случайно е това спиране на писането, защото в тези последни години погледът ми се изясни за миналото."
"Да бъда по-почтена в изказа си. Да не щадя. А да не щадя себе си. Защото има моменти на заблуда. Имало е. Аз си оставам такава, каквато съм, но грешките трябва да се кажат, престъпленията трябва да се споменат."
Епилог: Прошката и Божията справедливост
В последните минути на разговора Робева казва:
"Няма прошка. Няма неутрално поведение. Няма такова нещо, че ти може да правиш каквото си искаш, ще се скриеш и няма да те видят."
"Няма да избягаме от последния съд. Те не вярват, че го има. Аз вярвам."
Разговорът с Нешка Робева е повече от интервю. Това е свидетелство на човек, който е видял три епохи, три системи, три България. Човек, който е бил на върха и е паднал. Който е заплашван и не е се уплашил. Който е съден и е съдил.
На 80 години Нешка Робева говори с яростта на младост и мъдростта на старост. Тя не иска да бъде обичана. Тя иска да бъде чута.
И заслужава да бъде чута.
Пълният разговор между Явор Дачков и Нешка Робева може да гледате в подкаста "Гласове"