Или - Не вярвайте на Фейсбук, Денислав Стойчев
В деня след митинг-концерта в зала "Диана", на който започна събиране на подписи за местен референдум, с доста разумни въпроси, надникнах във фейсбук събитието за отзиви. За разлика от неочаквано пълната зала снощи, пръскането на емоции, присъствието на хора от всякакви възрасти, чувството за единомислие, то из събитието в социалната мрежа е доста тихо.
Нормално, преди подобни инициативи, разгласата във фейсбук започва поне няколко седмици по-рано, всекидневно се качват снимки, текстове и видеа, хора коментират, наставляват, скарват се, извиняват се, че няма да присъстват, но щели да стискат палци... Агитацията включва дори платена таргетирана реклама. Лидери на мнение, отгледали богата приятелска листа, бясно публикуват аргументирани призиви.
Разбира се, говоря за столичните протести.
Това са протестите за каквото и да е на онази специфична прослойка от самообявили се (и подхранващи един на друг тези представи) умни, красиви, четящи, млади, либерални, артистични, евроатлантични, толерантни, гражданско активни, кариерно реализирали се, от средната класа или поне с амбиции, че имат потенциал, но просто петолъчките или нещо друг им пречи за това.
Та, картинката при "ивентите" на въпросните столични будни граждани е няколко хиляди или няколко десетки хиляди души, които заявяват участие. Еуфорията във фейсбук е пълна, ларгото няма да побере блогърите, артистите, офис мениджърите, интелектуалците и студентите. Рисуват се креативни лозунги, планират се пърформанси, валят хаштагове. Телевизионните репортерки тръпнат, ще имат преки включвания, а може даже да останат и за късните емисии да стискат микрофоните. Жълти павета ще хвърчат и ще се обявява революция.
Протестът на ситите започва и приключва, паветата си остават на местата, а репортерките се тормозят как да изкарат трийсетината души поне сто. Или стоте – хиляда. Превъзбуденото говорене и фалшивото "ескалирало" напрежение вече не работят. Онлайн е шумно - лайф стриймове във фейсбук, ъпдейти, селфита, патетично-гневни статуси. Същото и в туитър, и в инстаграм, по коментарите под статиите в онлайн медиите.
В събитието във фейсбук за концерта в Ямбол едва 211 души са отбелязали, че ще присъстват. Има точно шест публикации, без особено количество харесвания или споделяния. Скука. Само че в залата бяха над 2000 души. Дори организаторите не били очаквали такъв интерес. И пак не стана революция - слава Богу - но хората получиха поредно доказателство, че не са сами в страховете си, че ценностите им не са срамна отживелица, че представяната по телевизията реалност е виртуална, онлайн реалността е измамна, а действителността е по улицата, не в приказките на Румяна Бъчварова, Красимир Кънев или други подобни по екраните.
Не омаловажавам плакатната разгласа за митинг-концерта, рекламите по местните медии, както и, най-вече, че става дума за концерт, не само гражданско политическо събитие, без шоу-частта. Слави Трифонов, например, доста добре е овладял този момент. Но резилът тук е с превъзнасяния фейсбук активизъм.
Той може да тресе "младите, красивите и интелигентните", обикновено откривани с бири по столичната "Раковска" или търкащи пейките в градинката пред Народния театър, но ямболските младежи май че не разчитат толкова на него, а предпочитат да развеят знамената. Въпросът е енергията и ентусиазмът да не се изчерпят само с това.