Съдебен казус пак свързан с ОП "Комунални дейности". Припомняме, че в момента предприятието има двама директори. Назначеният от Славов-кмета негов (май съученик) и възстановеният от Съда, уволнен от Славов директор Лозанов, който Съдът, заради процедурни нарушения възстанови на работа и му беше изплатено финансово възмещение. Тук пък става дума за съкратен от Лозанов човек...Възстановен на работа от Съда на последна инстанция. Както беше наречено вече в община Ямбол - безумно управление, за което плащаме ние. Адвокатите обаче и те са хора...

Още Ямболският окръжен съд е възстановил на работа уволнената, сред мотивите на присъдата е

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че *** на община Ямбол и *** на Общинско предприятие „Комунални дейности” гр.Ямбол не само не са компетентни да съкратят длъжността „***” в предприятието, но и в настоящия случай нямат и правно основание за това.

(под първите звездички несъмнено се крие КМЕТЪТ, който сетне пък уволни вторите звездички - директорът ЛОЗАНОВ)...А кметът е СЛАВОВ, който оказва се по решение на съдия Петранка Жекова, потвърдено от БАС  и неомжалвано  законно е позволил на "случайна" сливенска фирма да реализира над милион лева ПЕЧАЛБА  от почистването на Ямбол.

http://yambol.court-bg.org/img/File/June%202014/03634513_55651314.htm


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6826 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ОП „К. и о. д.” [населено място], представлявано от директора К. П. Л., чрез процесуалния му представител адв. А. Д., против решение № 149 от 7 август 2014 г., постановено по в.гр.д. № 282 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2014 г., с което е потвърдено решение № 423 от 13 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 3556 по описа на районния съд в гр. Ямбол за 2013 г. за отмяна на уволнението на Й. А. Й. от [населено място], за възстановяването на Й. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на предприятието да му заплати 5606,40 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 1 ноември 2013 г. – 1 май 2014 г., и в полза на Й. са присъдени разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържат основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Заявено е, че в конкретния случай работодателят се е освободил от единствената щатна длъжност, каквато е длъжността на главния счетоводител, а основните функции на главния счетоводител не могат да бъдат изпълнявани от счетоводителя, макар че част от трудовите функции на главния счетоводител могат да минат върху счетоводителя. Сочи се, че според утвърдената съдебна практика на ВКС при съкращаване на единствена щатна длъжност прекратяването на трудовото правоотношение се предшества от подбор по преценка на работодателя и няма задължителен характер. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа искане за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът Й. А. Й. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., в отговор на касационната жалба заема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
С обжалваното решение въззивният съд приема за действително осъществена промяна в щатното разписание на касатора, като функциите на главния счетоводител са посочени като функции на счетоводител и щатна бройка за главен счетоводител липсва. Приема се и че процедурата по предприемане на съкращението е спазена – структурата на общинската администрация е определена от общинския съвет, а кметът е утвърдил щатното разписание, но работодателят не е осъществил задължението си да извърши подбор, тъй като различията в трудовите функции на главния счетоводител и счетоводителите е била несъществена. Представените по делото заповед за определяне на комисия по подбора и протокол на комисията съдът не обсъжда, тъй като след оспорването им от ищеца, касаторът е заявил, че няма да се ползва от тях.
К. съд приема, че касаторът не е обосновал допускането на касационното обжалване, тъй като не е посочил правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Пита се задължен ли е работодателят да извърши подбор в случаите, при които се съкращава дадена длъжност, чиито трудови функции преминават частично в други длъжности със сходни трудови функции. Изходното положение, възприето от въззивния съд в обжалваното решение, принципно е съвсем различно – задължението за подбор възниква в случаите, когато различията в трудовите функции на изрично посочените длъжности са несъществени. Това разрешение е напълно съответно на последователната задължителна практика на ВКС по въпроса за обхвата на подбора (например решение № 382 по гр.д. № 50/2013 г., ІV г.о.). ВКС приема, че две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции, но във всички случаи в подбора трябва да бъдат включени всички работници или служители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции. В. съд не е дал разрешение по поставения от касатора проблем, а и не е имал основание да го стори, тъй като твърдението за това, че подбор не е необходим, след като част от функциите на съкратената длъжност са преминали върху други длъжности, е въведено от работодателя едва с въззивната му жалба, докато с отговора на исковата молба се е поддържало, че подбор е осъществен, за което са били и представени писмени доказателства от работодателя. Ето защо следва да се приеме, че правният въпрос не е обуславящ изхода на спора.
При този изход на спора е основателно искането на ответника в касационното производство за присъждане на сторените разноски, които са в размер на 510 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 149 от 7 август 2014 г., постановено по в.гр.д. № 282 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2014 г.
ОСЪЖДА ОП „К. и о. д.” [населено място], БУЛСТАТ , да заплати на Й. А. Й. с адрес в [населено място], [улица][жилищен адрес] сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЧЛЕНОВЕ: