Посочено от Денислав Стойчев С колко години изостават доходите в страната спрямо София?
Ямболска област настига София (ако тя спре) след пет години

Автор: Явор Алексиев / 01.08.2014
 доходите на домакинствата в страната[1] през последните 10 години говорят за увеличаваща се

пропаст между столицата и най-бедните области в страната. За периода 2004-2013 г. средногодишният

темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%.

Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.

Статистическият ефект от по-бързия темп на увеличаване на доходите в столицата и големия и

нарастващ брой на нейното население се изразява в това, че за периода 2004-2013 г. са налице едва

шест области, в които темпът на растеж изпреварва средния за страната. Освен София (столица),

това са Пловдив, Стара Загора, Плевен, Перник и Ямбол. В останалите 22 области на страната темпът

на растеж на доходите е по-нисък от средния за страната, въпреки че в някои от тях нивата на

самите доходи са по-високи от тези в изброените шест области.


Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Кога другите области ще настигнат столицата по доходи?

Ако средногодишният темп на увеличаване на доходите през периода 2004-2013 г. се запази и

занапред, настигане на столицата би било невъзможно.

По тази причина, за да илюстрираме изоставането в години приемаме, че доходите в отделните

области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от периода 2004-2013 г. В същото време

приемаме, че ръстът на доходите в столицата спира през 2013 г.


Ако доходите в столицата спрат да нарастват през 2013 г., а тези в останалите областизапазят своя

темп на растеж, първите, които биха настигнали София, са Перник (2016 г.), Плевен и Стара Загора

(2017 г.). Няколко години по-късно това могат да сторят Пловдив (2018 г.), Варна, Габрово и Ямбол

(2019 г.). На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Сливен (2039 г.) и Ловеч (2044 г.).

Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за степента на изоставане на

доходите в различните области на страната спрямо тези в столицата.

Важно е да отбележим, че средният темп на нарастване на доходите зависи най-вече от състоянието

на пазара на труда, тъй като работната заплата формира над 50% от общия доход на домакинствата в

страната. Възрастовата структура на населението също е важен фактор – колкото по-голяма част от

жителите на една област са в пенсионна възраст, толкова по-голям дял от общия доход на

домакинствата се формира от пенсии. Така например пенсиите формират една 14,1% от доходите на

домакинствата в столицата и цели 32% от доходите във Видин. Високият дял на доходите от пенсии в

общия случай  предполага не само по-ниска начална база на общия доход, но и по-бавен темп на

нарастване поради административното определяне на този тип доход.

Поне на този етап не са налице признаци, говорещи за постепенно преодоляване на различията в

нивото на доходите в столицата и в останалата част на страната. Нещо повече – продължаващият ръст

на доходите в столицата в условията на криза и следкризисно възстановяване и традиционно

по-високата икономическа активност на местното население правят разликите все по-сериозни.

Изследване на ИПИ за водещите фактори, от които зависи благосъстоянието, измерено като БВП на

човек от населението, показва че основните и статистически значими фактори са качеството на

човешкия капитал, инвестициите, инфраструктурата и предприемачеството. Дистанцията между доходите

в провинцията и тези в София би могла да се скъси с по-сериозни усилия за привличане на местни и

чужди инвестиции, качествено и продължително образование и обучение, развитие на инфраструктурата

и създаване на по-добра бизнес среда, която насърчава предприемачеството.

 

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на

Фондация „Америка за България”.

 

[1] В случая визираме средногодишния общ доход, който включва паричните доходи (приходи от

работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове

трансфери), както и остойностените натурални приходи.

Прочетете повече на:

http://ime.bg/bg/articles/s-kolko-godini-izostavat-dohodite-v-stranata-spryamo-sofiya-2/#ixzz39aE

MnAR9

http://ime.bg/bg/articles/s-kolko-godini-izostavat-dohodite-v-stranata-spryamo-sofiya-2/