×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Л. Котев: След празника Featured

Петък, 25 Май 2012 02:19

Когато празникът отшуми, идва времето за равносметката, а като се замислиш над случващото се, за жалост няма да виеш от щастие, невъзможното е да припълзи и кротка, тиха радост у теб. Да си човек на изкуството в безвремието на прехода е тежка, съдбовно изпитание и всеки, на когото липсва воля, е обречен да погине, да забрави или зареже красивата мечта. Красотата ще спаси света, светлите думи на гениалния достоевски, оказва се са поредната химера, която напразно е вдъхновение и надежда за артиста. За истинския, честен артист. В безвремието на прехода вилнее чудовищна шарлатания и художникът е натикан натясно в ъгъла, ограбен и духовно и материално, докато многобройните и многообразни шарлатани са в стихията си. Виждам всичко това и се мразя, че докато уж  опазвам културата, популяризирам псевдоизкуството на безброя бездарници, юрнали се да ловят риба в мътна вода. Виждам го и се мразя, но трябва да опазим културата, идеята за култура, ако не друго, твочреството, нищо че е подменено от разноцветни сурогати, трябва да помогнем на разколебания днешен човек да помни, че са ни спасявали и ще ни спасяват културата и творчеството! Днешният компромис, туй ми е утехата, какъвто и да е той е залог за утре, та нека минава в безвремието за култура туй що е малокоултурие, или, или за изкуство туй що е бездарие, ако тъй ще опазим интереса към културата и изкуството. И не ми възразявайте, моля прибързано, че тъкмо тъй ще унищожим истинския творец и творчеството, защото нещата са по-сложни, отколкото изглеждат! А накрая, нека кажа още, че истинският задълбочен, сериозен разговор за културата и изкуството предстои тепърва, а това бе само емоция, мъка, че си пропилял напразно, като че ли живота си. И вяра, надежда, въпреки утаяващата се неудовлетореност, въпреки мъката и мъките, че не е тъй все пак, че не си пропилял нищо, че си се опитал да се диближиш до творчеството, все пак, че си се решил на нечовешкия и недостижим жест, който изглежда тъй лесен за непосветените.

Read 1172 times
Rate this item
(4 votes)

Последни новини

Copyright © 2022 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo