×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Пе­ри­пе­ти­и­те на ям­бол­ци през 1934 го­ди­на Featured

Неделя, 22 Април 2012 05:21

Бла­ми­рат кме­та Сто­ян Ми­тев, ми­с­те­ри­о­з­на смърт на на­ше­нец в Мо­с­к­ва
Бо­ри­с­лав Не­нов
Кло­ко­чи све­тът през 1934 го­ди­на - във Фран­ция са на ръ­ба на Гра­ж­дан­с­ка вой­на, след ка­то се по­я­вя­ват фа­к­ти, че мно­зи­на пре­д­с­та­ви­те­ли на по­ли­ти­че­с­кия елит са на­ме­се­ни в ко­ру­п­ция. То­ва е още през яну­а­ри, а фе­в­ру­а­ри ще до­не­се ак­ци­я­та на До­л­фус в Ав­с­т­рия, кой­то чи­с­то и про­с­то за­б­ра­ня­ва вси­ч­ки пар­тии, ос­вен сво­я­та, на­ре­че­на Оте­че­с­т­вен фронт. В Ни­ка­ра­гуа ко­ман­д­ва­щи­ят гвар­дията ге­не­рал Со­мо­са по­кан­ва на сре­ща пар­ти­зан­с­кия бос Сан­ди­но и в ти­пи­чен ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­ки стил го ли­к­ви­ди­ра. На ста­рия кон­ти­нент кръ­в­та съ­що обил­но се лее, тъй ка­то на 30 юни Адолф Хи­т­лер пра­ви чи­с­т­ка в на­ци­о­нал­со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ка­та пар­тия, ка­то са уби­ти над 70 на­ци­с­ти, ме­ж­ду ко­и­то и ем­б­ле­ма­ти­ч­ни фи­гу­ри от ка­ли­бъ­ра на Ерих Рьом и Гре­гор Щра­сер.
Тре­то­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во съ­що е об­ла­да­но от пре­на­ре­ж­да­не на па­си­ан­са. На 19 май 1934 г. Ки­мон Ге­ор­ги­ев уча­с­т­ва в по­ре­д­ния пре­в­рат и раз­тур­ва с На­ре­д­ба - за­кон по­ли­ти­че­с­ки­те пар­тии и ВМРО, а са­мо че­ти­ри дни по-къ­с­но ус­та­но­вя­ва ди­п­ло­ма­ти­че­с­ки връ­з­ки със съ­ве­т­с­кия съ­юз. Съ­щи­ят то­зи СССР, кой­то ня­ма да за­б­ра­ви  за за­ко­ра­ве­лия пре­в­ра­та­джия-ма­сон и ще го пу­с­не в об­ръ­ще­ние на 9 се­п­тем­в­ри 1944 г., за да ог­ла­ви про­ко­му­с­ти­че­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во на Оте­че­с­т­ве­ния фронт...
Ка­к­во се ра­зи­г­ра­ва в Ям­бол през та­зи 1934 г.?
Ве­че 11 по­с­ле­до­ва­тел­ни ле­та на кме­т­с­кия стол е Сто­ян Ми­тев, за­ел мя­с­то­то през 1923 г. ка­то член на Де­мо­к­ра­ти­че­с­кия сго­вор и по­ка­зал умел и съ­ще­в­ре­мен­но твърд по­черк при уп­ра­в­ле­ни­е­то на гра­д­с­ки­те ра­бо­ти. До­ш­ло е оба­че вре­ме и Сто­ян Ми­тев да сле­зе от аван­с­це­на­та, ка­то при­чи­на за бла­ми­ра­не­то му от Об­щин­с­кия съ­вет ще ста­не Ми­не­рал­на­та во­да. Кме­тът по­д­хо­дил ске­п­ти­ч­но към от­к­ри­ти­е­то на це­ле­б­на­та во­да, тръ­г­нал на сблъ­сък със сфор­ми­ра­ния Об­що­г­ра­ж­дан­с­ки ко­ми­тет и то­ва го ка­тур­на­ло от по­с­та му.
На­з­на­ча­ва­не­то на кме­т­с­ка­та длъ­ж­ност на инж. Апо­с­тол Пе­т­ров (пре­в­ра­та­джи­и­те от 19 май изо­с­та­вили и из­бор­на­та фор­му­ла) не  пре­ди­з­ви­ка­ло ря­з­ка про­мя­на на пла­с­то­ве­те и със за­ви­д­на ме­то­ди­ч­ност Ям­бол про­дъл­жа­ва да дър­па на­пред, бе­ле­жей­ки мо­же би най-кро­т­ки­те и бла­го­да­т­ни ле­та в раз­ви­ти­е­то си. Ед­на кон­чи­на през 1934 г. все пак раз­бун­ва ду­хо­ве­те, тя оба­че ня­ма ни­ка­къв кри­ми­на­лен при­в­кус, тъй ка­то Го­с­под при­би­ра спо­ми­на­лия се от ес­те­с­т­ве­на смърт те­жък тър­го­вец Иван Рай­нов Мар­ков. Имал зло­ща­с­ти­е­то да по­г­ре­бе две­те си дъ­ще­ри, ро­де­ни­ят в Ар­на­у­т­кьой (Ире­че­ко­во) ба­ка­лин за­ве­ща­ва ця­ло­то си дви­жи­мо и не­д­ви­жи­мо иму­ще­с­т­во за по­с­т­рой­ка на гим­на­зия в гра­да ни и то­ва пра­ви по­г­ре­бе­ни­е­то му им­по­зан­т­но. Бли­зо 1 ми­ли­он ле­ва да­ря­ва за гим­на­зия Иван Рай­нов и то­ва на­пъл­но обя­с­ня­ва при­ли­ва на все­о­б­ща по­чит към по­кой­ни­ка, кой­то при­жи­ве по-ско­ро е да­леч от об­ще­с­т­ве­ни­те по­т­ре­би на Ям­бол.
Ме­ж­ду­в­ре­мен­но на­шен­ци са по де­ла­та си и в края на март за Бо­жи гроб за­ми­на­ват ям­бол­с­ки­те да­ми Пен­ка Пло­че­ва и Мар­га Или­е­ва, ка­к­то и Сто­ян Ру­сев Ива­нов от се­ло Бо­я­джик, за да ви­дят Йе­ру­са­лим и да се за­вър­нат ка­то ха­джии. Ле­с­но е да се ка­же, щом ка­то са има­ли при­къ­та­ни па­ри, ала пъ­тят е все още твър­де дъ­лъг и чак по Връ­б­ни­ца се оча­к­ва по­к­лон­ни­ци­те да сти­г­нат в Па­ле­с­ти­на и там да от­п­ра­з­ну­ват Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во. Ед­ва след бли­зо ме­сец но­ви­те ха­джии стъ­п­ват от­но­во на ям­бол­с­ка зе­мя и на 23 ап­рил те са по­с­ре­щ­на­ти и въ­ве­де­ни в гра­да край Тун­джа от ня­кол­ко све­ще­ни­ци, а съ­би­ти­е­то не е про­пу­с­на­то от по-лю­бо­пи­т­ни­те, ко­и­то съ­що на­из­ле­з­ли, за да ви­дят пре­с­ни­те ха­джии.
Ули­с­ва­не­то око­ло иму­ще­с­т­во­то на Иван Рай­нов и по­хо­ж­де­ни­е­то до Бо­жи гроб не пре­чи на ям­бол­ци да по­ч­нат ма­со­ва ак­ция за за­ле­ся­ва­не­то на Кър­к­лар ба­ир (Бо­ро­вец). Но­ви­ят кмет инж. Апо­с­тол Пе­т­ров при­е­ма при­сър­це то­ва на­чи­на­ние и по ли­ния на об­щи­на­та ве­че са за­са­де­ни ня­кол­ко­с­то­тин дръ­в­че­та. Гра­дът ни оба­че има лош спо­мен с опи­ти­те да се пре­вър­не Кър­к­лар ба­ир в ал­пий­с­ка ме­с­т­ност, за­то­ва се из­да­ва за­по­вед за за­б­ра­на пу­с­ка­не­то на до­би­тък на то­ва мя­с­то и се пре­ме­с­т­ват на­хо­дя­щи­те се там ко­ша­ри. Ам­би­ци­и­те са да се из­ви­ва ху­бав път за ав­то­мо­би­ли чак до вър­ха, къ­де­то пък ще има ту­ри­с­ти­че­с­ки дом със са­лон за за­ба­ви и със спал­ни. Ен­ту­си­а­с­ти­те ви­ж­дат мя­с­то­то ка­то бо­ров парк, "бе­ли­ят дроб" на Ям­бол, и кол­ко­то и стран­но да из­г­ле­ж­да към дне­ш­на да­та, та­зи идея в зна­чи­тел­на сте­пен се ре­а­ли­зи­ра през 30-те го­ди­ни на­ми­на­лия век.
През съ­ща­та   та­зи 1934 г. гра­дът ся­каш е об­х­ва­нат от тре­с­ка­та на ме­с­т­ния па­т­ри­о­ти­зъм, тъй ка­то ос­вен па­ри за но­ва гим­на­зия, за по­с­т­ро­я­ва­не на Ми­не­рал­на ба­ня и за­ле­ся­ва­не на Кър­к­лар ба­ир се от­бе­ля­з­ва и 60-та го­ди­ш­ни­на, от­ка­к­то ло­ко­мо­ти­в­на­та свир­ка е чу­та край Тун­джа. Мя­с­то за ло­ка­лен па­т­ри­о­ти­зъм дей­с­т­ви­тел­но има, по­не­же през 1874 г., ко­га­то Ям­бол се сдо­би­ва с же­ле­з­ни­ца, той е един от мал­ко­то гра­до­ве на Бал­кан­с­кия по­лу­о­с­т­ров с по­до­б­на при­до­би­в­ка. Един­с­т­ве­но ли­ни­я­та Ру­се-Вар­на е пре­ди на­ша­та, а пу­с­на­та­та пре­ди 60 ле­та "де­с­ти­на­ция" Тър­но­во Сей­мен-Ям­бол, (Си­ме­о­но­в­г­рад) из­ве­с­т­на още под име­то "Ба­рон Хир­шо­ва", ед­ва на 9 се­п­тем­в­ри 1908 г. ще бъ­де от­ку­пе­на от Бъл­га­рия за су­ма­та от 46 ми­ли­о­на ле­ва.
Же­ле­зо­пъ­т­на­та те­ма ста­ва още ве­д­нъж през 1934 г. обект на вни­ма­ние за на­шен­ци, тъй ка­то в края на се­п­тем­в­ри се пу­ща нов бърз влак от Со­фия за Бур­гас и той гъл­та раз­с­то­я­ни­е­то до Ям­бол са­мо за 6 ча­са и 40 ми­ну­ти, вме­с­то ну­ж­ни­те до­то­га­ва по­ч­ти 8 ча­са.
През ок­том­в­ри до­тук ще до­й­де ве­ст­та за смърт­та на ям­бо­ле­ца Ки­рил Тел­ла­лов, ед­на ми­с­те­ри­о­з­на фи­гу­ра, по­д­ви­за­ва­ща се още по вре­ме на Ок­том­в­рий­с­ка­та ре­во­лю­ция из Ру­сия, а към 1934 г. на­то­ва­рен от Кре­мъл с ми­сия в Ки­тай. В био­г­ра­фи­я­та му и до­се­га има тъм­ни, не­я­с­ни епи­зо­ди, ка­то ви­рее и вер­си­я­та, че е ста­нал жер­т­ва на чи­с­т­ки­те на Ста­лин. Офи­ци­ал­на­та вест гла­си, че Ки­рил Тел­ла­лов уми­ра след опе­ра­ция на 13 ок­том­в­ри в Мо­с­к­ва, но по­до­б­на тра­к­то­в­ка ви­та­е­ше и око­ло име­то на атен­та­то­ра Ди­ми­тър Зла­та­ров, за ко­го­то в по-но­во вре­ме про­б­ле­с­на, че е пра­тен в гро­ба съ­що от "ба­ща­та на на­ро­ди­те".
При та­ки­ва съ­би­тия ня­кой мо­же да си по­ми­с­ли, че в Ям­бол­с­ко са се от­ка­за­ли да бо­рят пи­ян­с­т­во­то, ала дъл­бо­ко ще сгре­ши. То­зи по­рив не за­ми­ра и през съ­ща­та тая 1934 г. до­ри в се­ло Ге­не­рал То­ше­во щур­му­ват ал­ко­хо­ли­з­ма, съ­з­да­вай­ки де­т­с­ко­то дру­же­с­т­во "Зи­да­ри на тре­з­ви умо­ве".
А щом се бо­рим с ал­ко­хо­ла, ня­ма съм­не­ние - в Ям­бол и око­ли­я­та сме. Друг въ­п­рос е ка­къв е из­хо­дът от та­зи пер­ма­нен­т­на би­т­ка...

Read 2183 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2022 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo