Миряна Минкова

ИСТАНБУЛ (Лятна Марта)
луната е толкова ниско,
надвиснала
над минаретата, псетата
са се свили на малки краваи,
на баклавички и кадаифи,
всички спят.
звездите блещукат
кехлибарени
като в броеница
паници
подрънкват тук-там.
брадат,
мъжът с фотоапарат,
за миг уловява града.
Пепелта
на всички нахвърляни думи
метачите вече измитат от улиците.
Мълча.
Фотоапаратът му е хладно оръжие,
насочено срещу времето. Той - войник,
служещ в армията на чайниците,
на одеалата, на - "Неделя Следобед".
На безмълвните нощи в легла със пружини
насред Ориента.
И отлита всичко за миг.
И се разказва за не по-малко от вечност.