Аз не зная дали всичко това е било случайност… Както е известно, “случайни неща” няма. Ние наричаме “случайност” онова, за което нямаме обяснение…
…На 11 септември 2000-та година отидохме - аз и дъщеричката ми Николет, тогава почти 6-годишна (без 12 дни), в родната ми къща в Овчи кладенец. На другия ден трябваше да вземем от селото Пламена – дъщеря на моя първа братовчедка - Мария, които караха лятото там в родната си къща. С тях бе и болният баща на Пламена и съпруг на Мария Живко. Тогава той бе около 50-годишен, но вече беше получил тежък инсулт и бе с увредени крайници. Наближаваше първият учебен ден, децата трябваше да се прибират в града. Щях да прибера всички – цялото семейство на братовчедката ми, и да ги закарам с колата си.
Мама  и тате (о, Господи, те бяха все още живи и наистина имаше кой да ни отвори пътната врата!) посрещнаха мен и Николет подобаващо. Беше невероятно хубава и топла вечер, щурците огласяха селските дворове, свежест и тишина засипваха селото…
Качихме се с малката ми дъщеря на втория етаж, където щяхме да си легнем в южно-западната стая, подредена с вещи от Сибир, които използвах докато живях там. Приспах дъщеря си, след което някакви “струни” звъннаха в главата ми – не зная защо, но започнах да пиша стихотворение за Свободата. Чувствах се много добре, беше ми приятно на душата, слушах щурците. Селската тишина, “разкъсвана”от време на време от лай на кучета, крякане на кокошки, петлюви и хоремажки песни, ме омайваше. Пушех и пишех. Пийвах и ракийца от специалната „изба” на баща ми … Изведнъж Николет се разбуди и попита сънено:
- Тате, няма ли да си лягаш?
- Ей сега, - отговорих аз. – Пиша.
- А какво пишеш?
- Стихотворение за Свободата – казах почти сериозно.
- А какво означава “Свобода”?
Тук се затрудних, не знаех как точно да обясня на дъщеря си тази дума, защото „свобода” е много широко понятие… а Николет бе едва на 6 години. Знаех смисъла на думата, но не знаех как да й го обясня, защото… Свободата е като Бог – не се вижда. Все пак се опитах да кажа нещо на детето:
- Ами… какво означава Свободата, ли? Сякаш и аз не зная. Но ти като пораснеш, мила моя, непременно ще разбереш какво означава Свобода.
Николет потърка малки юмручета о сънените си очички и, явно без интерес, каза:
- Хайде, лягай си! Страх ме е, искам да си до мен!
- Спи! Нали съм до теб, детето ми! След малко ще си легна.
Аз не си легнах веднага, а Николет заспа след няколко секунди, както обикновено става при малките деца. Продължих да пиша стихотворението и… го написах.
През късната есен на 2002 година, когато стихосбирката ми “Нощта след Великден” беше вече под печат в издателство “Аб” и в която бе включено въпросното стихотворение, поетът и книгоиздателят Анго Боянов ми се обади от София: “Илко, стихотворението ти “Свобода” е подписано с дата “11.ІХ.2000 г.” Наистина ли е така, или си допуснал грешка? Да не би да си го писал през 2001 г. във връзка с трагедията в Америка, когато бяха съборени кулите-близнаци?
- Не, Анго – отговорих. – Наистина е написано година по-рано от трагичните събития в Ню Йорк.
- Хм, странно – смутолеви по телефона Анго и така разговорът ни приключи. Едва тогава аз самият забелязах, че датата на написването на стихотворението съвпада с датата на трагедията в САЩ – 11 септември. Само че с една година разлика: стихотворението бе написано през 2000-та година, а трагедията се случи през 2001-а.
И до днес не мога да си обясня тази… мистерия. Но всичко това не прилича на случайност… нали?

Илко Капелев

Ето го и самото стихотворение:

http://www.yambolnews.net/index.php/mediya/video/item/6417
-