във Варна, при която чрез фалшиви удостоверения нови сгради са представяни за стари обекти. В процеса са замесени както предишната, така и настоящата местна власт, като държавата предприема мерки за уволнение на отговорни служители в кадастъра. Министърът съобщава и за подадени сигнали до прокуратурата относно нарушения при изграждането на магистрала „Хемус“ и злоупотреби с европейски средства. Разследванията сочат към организирана мрежа от чиновници и политици, чиито действия ощетяват държавния бюджет с милиони евро. Според Шишков справянето с тези зависимости е критично за финансовата стабилност на страната и върховенството на закона. Крайният изход от казуса във Варна вероятно ще изисква заповеди за събаряне, което поставя под въпрос съдбата на подведените купувачи на имоти Как се строи „нелегален град“ (2023–2025): Хроника на една предизвестена административна измама 1. Въведение: „Чудото“ Баба Алино и неговата дълга сянка Възможно ли е в държава членка на ЕС да изникне цял нов жилищен квартал без нито един валиден законен документ? Случаят с варненската местност „Баба Алино“ е доказателство, че административната алхимия може да превърне гората в бетон под носа на всички контролни органи. Министър Иван Шишков определя ситуацията като „чудо“, но за разлика от народната поговорка, това чудо няма да бъде забравено за три дни. Това не е просто поредното незаконно строителство; това е тест за държавността. Хронологията на събитията разкрива мащабна координация, започнала през 2023 г. и продължаваща до днес, в която местната и държавната власт си прехвърлят топката, докато „нелегалният град“ се превръща в свършен факт. Кой носи отговорност – кметът на Варна или политическият чадър, разпънат над региона от десетилетия? 2. Дигиталната тухла: Когато бюрокрацията изпревари бетона В основата на схемата стои концепцията за „дигиталната тухла“. През 2023 г. са издадени удостоверения за търпимост – специфичен документ, който „помилва“ стари сгради, строени без книжа, стига те да са съществували преди 2001 г. Парадоксът? На терена през 2023 г. не е имало нито една положена тухла. Разследването показва, че „чудото“ има дълбоки корени: теренът е бил част от прословутите „заменки“ на гори през 2005–2006 г. Схемата се разгръща с пълна сила през 2024 г. с незаконна сеч и строителство, а през януари 2025 г. кметът на Варна, Благомир Коцев, издава заповед за допускане на ПУП (Подробен устройствен план) – законовият чертеж, без който нито един строеж не може да бъде узаконен. Вместо да откаже ПУП поради явното незаконно строителство, общината е избрала пътя на легализацията. „Очевидно е сериозна организация. За мен е безумие, защото това означава, че всичките тези организатори са вярвали напълно, че нищо няма да се промени и че в начина, по който се управлява държавата, никой няма да отвори папката.“ – Иван Шишков. 3. Схемата с Кадастъра: Как се пере въздух през „пералнята“ на ВиК и Енерго За да съществува един имот в правния мир, той трябва да бъде нанесен в Агенцията по кадастъра. Във Варна кадастърът е послужил за „легализиране на въздух“. Чрез вписване на несъществуващи сгради въз основа на фалшиви удостоверения, инвеститорът е успял да извърши имотни измами и дори да осигури банково кредитиране за обекти без строителни книжа. Още по-абсурден е начинът, по който кварталът е получил комуникации. Използвана е стара ведомствена сграда (бивш лагер или столова) със съществуващи партиди. Чрез нея, и чрез ведомствен трафопост (електрически трансформатор), който никога не е бил предаден на енергоразпределителното дружество, са „размножени“ връзки за вода и ток за целия нов квартал. Това е класическо „изпиране“ на незаконна инфраструктура през остатъци от социалистическото минало. 4. Парадоксът на „Хемус“: Марсианци ли построиха Лот 4? Схемата „Баба Алино“ е само умален модел на случващото се по магистрала „Хемус“. При Лот 4 се сблъскваме с юридически сюрреализъм. Държавната фирма „Автомагистрали“ декларира пред съда, че не е строила нищо в участъка, за да избегне актове за незаконно строителство. Малко по-късно обаче, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) плаща на същата фирма за същото строителство. Разследването разкрива „спяща бомба“ от 2018 г. – договор, позволил авансовите плащания да скочат до 35%. Министър Шишков иронично отбелязва, че ако се вярва на документите, участъкът трябва да е дело на „марсианци“, тъй като официалните изпълнители отричат да са били там, докато прибират милионите. Сега прокуратурата проверява и опитите за „индексация“ на тези аванси – механизъм, чрез който са подготвяни нови мащабни кражби на публичен ресурс. 5. Цената на „Организираната слепота“: 127 милиона евро под риск Тази „организирана слепота“ на институциите има съвсем реална цена. В момента са застрашени 127 милиона евро по европейската програма „Трикс“ (финансиране за малкия и средния бизнес). Причината? Манипулирани обществени поръчки, констатирани директно от Европейската комисия. Докато „политическата върхушка“ се е грижела техните фирми да спечелят, държавата е на път да загуби жизненоважен ресурс. Сигнали за тези нарушения вече са изпратени до Прокуратурата, МВР и Европейската прокуратура (EPPO). Ключовите фигури под прицел включват: Иван Иванов – бивш регионален министър (във връзка с Лот 4 на „Хемус“). Юра Витанова – бивш заместник-министър и директор „Обществени поръчки“, свързана с методиката за индексация и договора за 35% аванси от 2018 г. Ръководството на Агенцията по кадастъра във Варна – за масово издаване на удостоверения за несъществуващи имоти. Ръководството на ВиК Варна – под заплаха от незабавна смяна заради съучастие в схемата. 6. Заключение: Сметката на „Варненския модел“ Разкритията около „Баба Алино“ и „Хемус“ сочат към едно: съществуването на надпартийна, мафиотизирана структура, която гази закона с административно самочувствие. Споменаването на „митични герои“ като Дидо Дънката в контекста на тези схеми само потвърждава, че става въпрос за икономически интереси, които оцеляват при всяка власт. Когато общината във Варна допуска ПУП през 2025 г. за обекти, за които вече има жалби за незаконно строителство, тя става съучастник. Възможно ли е изобщо да се върне доверието в институциите, когато „незаконното“ е било системно узаконявано чрез дигитални измами? И докато инвеститорите прибират печалбите, остава горчивият въпрос: кой ще плати за разрушаването на тези илюзии – подведените купувачи, които банките са оставили незащитени, или за пореден път българският данъкоплатец?