От изминалото отчетно и изборно събрание на Читалище „Съгласие 1862“ Първото от тях е, че някои конкретни хора на изкуството живеят с чувството, че цялото общество им е длъжно, че онези, които не се занимават с изкуство трябва да са им обслужващ персонал и че да си актьор и писател, не означава да уважаваш останалите. Второто, което стана ясно и за онези, които не бяха съвсем в час, бе, че Община Ямбол иска да вземе сградата на читалището и беше изпратила свой парламентьор в лицето на главния архитект. Общината може да помогне с ремонт на сграда, дори е длъжна по закон да го направи, но не иска, защото не изкуството и естетиката интересуват общината, а далаверата, която би имала същата тази неестетична община, ако придобие сградата и я остави да се руши като Младежкия дом. Трето- остана си същия председател- Митко Филипов, а само бе избран нов настоятел на мястото на покойния отец Панайот. Това за следващите три години. Живот и здраве. Четвърто- Все още никой в Ямбол не е по-гласовит и аргументиран от Стефан Лазаров. анонимен автор, присъствал на събранието(не е фоторепортерката)