Силните стихотворения са написани от някой друг,за силните стихотворения има кой да се грижи.Вдигаш чашата с вино и удряш с юмрук ,и за родината в ада слизаш. Силните стихотворения завършват със знамена,с кръв пролята и с бели кости.В тях България е разкъсана, но е само еднаи вратата на родната къща е отдавна залостена. Силните стихотворения стават песни и в тяхпевци пеят за далечна чужбина.Едно облаче бяло, побеляло от страх,няма сили да си дойде в родината. Едно облаче бяло, слабо колкото дъх,прелетява над всичко наоколо.Силните стихотворения са на най-високия връх,а то е само облаче – сълза в окото. Бялото облаче е слабичко като перце –перце от мъничко някакво стихотворение.Силните стихотворения са силни и са добре,а бялото облаче лети над мене. Николай Милчев @акцент