Бинка Величкова

Преди 141 години, в мразовития, настръхнал от скръб 19 февруари, смъртта отнема един от най-достойните синове на отечеството. Мъченическата гибел на Васил Иванов Кунчев – Левски, се превръща в най-прекия път към неговото безсмъртие. Годините ни отдалечават все повече от тази мрачна дата в нашата изпълнена с превратности и възрожденска печал история. Но Левски остава на своя пиедестал – земен, обаятелен, неотразим, и…недостижим!
Учениците, техните преподаватели и ръководители от СОУ „Д-р Петър Берон – град Болярово, област Ямбол, отбелязаха подобаващо  поредната годишнина от обесването на Апостола на свободата. Есеистично, с препратки към съвременната реалност прозвуча словото под наслов „На изповед пред Левски“, изслушано с внимание пред всички в залата. Уви, има явления, които Левски би порицал, ако можеше да надникне за миг в съвременния микрокосмос на българското ежедневие. Затова не бива да бъдат снизходително отминавани, нито добродушно опрощавани…Последва тематичният рецитал, озаглавен „Вечната светиня на България“. Групата шестокласнички с вълнение и преклонение декламираха за него – безстрашният, неотразимият, незабравимият! Проследявайки в лиричен план житейския му път и измеренията на неговия подвиг, те направиха съпричастни  към всенародната загуба своите съученици и учители. Защото родолюбието не трябва да бъде остаряло, позабравено понятие! А нравствена повеля, от която толкова се нуждаем!
Ето защо вечно ще ни бъде нужен и той – синеокият Дякон пред олтара  на националното причастие. За да ни напомня вечно, че трябва да сме хора! И дори българи да бъдем, като него всеотдайни, сърцати и безкористни.
Поклон, Апостоле!