„Историко-политически записки за с. [Генерал] Тошево, Ямболски окръг, написал Господин Пеев, 1963 год.”:

   „По повод на Илинденското и Преображенско въстание в 1903 година са се приближили войски до турската граница, като и в нашето село са дошли цял полк, 11 Сливенски. Тази войска е била разквартирувана из селото, почти във всяка къща. Тогава полковият командир проявил някаква нахалност, като хората не са му се подчинили, та по повод на това е отишъл при кмета, Динчо Димов, за да му каже, че неговите селяни не се подчиняват на него /полковника/. Кметът, обаче, е имал и права и самостоятелност, та е дал много откровен и справедлив отговор на командира, като му казва, че на населението в селото е командир той, а не полковника, и преди да иска нещо от даден стопанин, е необходимо да се обърне към кмета...”
   „Към 1906 – 907 година ... в един неделен ден, когато [в Голям манастир] са правели църковната служба, то тогава са били нападнати в църквата богомолците... Окончателно изселване на гърците бе през 1926 – 27 година...”
   „След дядо Стоян [Кунев] учители са били Куман Господинов, а по-отпосле поп Иван Димов, който е даскалувал в селата Каялъдере /Каменна река/ [и] Явуздере /Доброселец/ близо до 1907 година, като после става стопанин. Стоян Русев е учителствувал в Калфакю /Миладиновци/ няколко години и после напуща, и започва да работи земеделие. Най-много години от тях е правел учителство Михо Димитров, който е учителствувал в селата Балъбонар /Меден кладенец/, Коюнбонар /Овчи кладенец/, Саранлъеникю /сегашно Каменец/, Пашекюво /сегашно Болярово/, то той е бил над 15 години, а после като кмет над 5 години...”
  „[По време на Балканската война] за първи път мина над нашето село аероплан, от който хората съвсем си нямаха представа, та голяма част от старите жени започнаха да се кръстят, за да го омилостивят, считайки, че това е някаква Божа работа... На 13 март по стар стил ... се разнесе много силен гръм... На следващия ден научих от какво е бил гърма: че се отнасяло за превземането на Одринската крепост и, че турците, за да не предадат запасите си от барутните погроби, са ги бомбандирали. В селото, първоначално, кога са чули гърма, не са можли и те да се ориентират напълно, та са започнали най-различни гадания. Първо жените са казали, че това е Змей, който е тръгнал да помага, но на кого, дали на българите или на турците, не са определили...
   [След Първата световна война] Кобурга Цар Фердинанд фалира... Новото правителство ... насрочи референдум /допитване до народа/ по въпроса за династията [Сакскобургготски], дали е народа за династията или против същата... В нашето село се заеха да защищават монархията даскаловото семейство, това на Куманов и съвсем до тях близките, но си припомням, че те едва ли са имали повече от 30 гласа, докато нашите гласове надхвърляха 300...
   Властта не е лесно нещо, с което се борави как да е, тя е в състояние да поквари слабохарактерните много бързо... Още си спомням този ден проклет, 10 юни 1923 година... На третия ден след обяд, вместо нещо за в полза на нас, то в селото ни пристигнаха войсково поделение в главе с офицер, които започнаха да възстановяват новата Цанкова власт. Най-напред разтуриха съвета, като на негово място назначиха тричленка, в която влязаха някогашните демократи. За кмет се постави Михо Димитров, членове: Георги Балчев и Динчо Куманов... Издадоха заповед, която бе разгласена на селяните, че в 24 часов срок всички, които имат оръжие, всички други бойни боеприпаси, да ги занесат в общината. За тази цел офицерът бе улеснен от местните бъдещи властници, които съставиха списък на имащите оръжие, тъй като почти на всички земеделци бе знайно оръжието. Беше за отбелязване, че на комунистите не им се думаше нищо, нито лошо, нито добро, та в списъците за оръжието нямаше никакво име на комунист. Тъй като аз лично [имах] добри отношения с дядо Динчо Куманов, пък и кмета, който ставаше, бе на жена ми баща, то не ми се пречеше твърде много да се навъртам около общината... Само след няколко дни се разнесе вестта за убиването на вожда на земеделците Александър Стамболийски. Това най-много огорчи нашия народ...
   Струва ми се, че беше през месец август същата година като ни се каза, че всеки момент трябва да сме готови и щом се даде сигнал за въстанието, то ние грабваме оръжието и се отправяме за околийския град Ямбол... Освен това още от 19 септември, че и до 20 – 21 да се постави пост на високо място за наблюдение по направление към Ямбол, та щом се дадат сигналите от огън, всички въоръжени групи се отправят за града...
   Срещу 20 септември вечерта ... всички прави стояхме с отправени погледи точно към града, като мислехме, че всеки момент ще се покажат огнените езици от пламък, като нататък ще се отправим и ние. Групата бе събрана на северната страна на селото, на могилата на границата между нашето село и Скалица... Окръжният център тогава бе в Сливен и от там се очакваше да се даде и за Ямбол паролата за въстание, а това те не сториха, затова и Ямбол заедно със селата си не взеха участие...
   През време на преврата, бях казал, че за кмет на селото ни се постави Михо Д. Мирчев, но той не достоя твърде много, той бе човек с мека и честна душа. Той искаше да прилага онази демокрация, за която бе някогаш ратувал, това обаче не се сбъдна и той си подаде оставката...
   В началото на 1924 година се проведоха общинските избори... За кмет тогава се избра комуниста Иван Георгиев, а помощник кмет от Сговора. Тази комбинация продължи до 1925 година. През пролетта на нея година, като не си спомням точната дата, но ми се струва, че беше към края на м. април или началото на м. май стана атентата в София, в църквата Св. Неделя. За този атентат историята говори и аз не съм в състояние да кажа нищо повече, но от народа се посрещна като добро. Помисли се, че има някаква голяма сила, която е в състояние, когато си поиска да си върши каквото пожелае...
  [През 1930 г.] у народа назряха различни предложения, които пращаха до правителството за подобряване на хала на хората. Понеже цените на основното наше производство спаднаха на два - три пъти, а именно на земеделското производство, то се искаше: опрощаване на старите данъци, най-малкото намаляването им до равнището на цените с храните, т. е. да се намалят поне три пъти, опрощаване на всякакви лихви, било то от банките или от данъците, или от други задължения, отгдето отчасти би се облекчило положението им. Предложенията на хората бяха хубави и навременни, но нали управляващите бяха чужди на народа, то те и не искаха да знаят за това...”

Следва продължение.