От надписите на наскоро откритите надгробни паметници от XIX век на сметище край с. Генерал Тошево, община „Тунджа” вече са разпознати самоличностите на Милко и Теодор. Базирайки се на други епиграфски паметници от същото време и място, както и на родословно дърво, писано в средата на ХХ век и започващо от края на ХVIII век, Димитър Михов – етнолог към местното читалище, казва, че Милко е притежавал „тапия” (документ от турската власт за собственост на земя, наречена бащина, който бил пазен до средата на ХХ век) и затова на паметника му има нарисувано рало. Бил син на Радичко и имал дъщеря Петра. Теодор е син на братовчед му Михал, починал е млад и името му е изписано също на олтарната маса в храма на с. Генерал Тошево.
Това са сведения от „Книга от пепел II” на Димитър Михов, чийто ръкопис, от преди намирането на паметниците, е при редактора на първата „Книга от пепел” - Любомир Котев и при проф. Пламен Павлов, за да бъде погледнат от две гледни точки. В него става дума за неразглеждан в българската историография културен проблем, чиято историческа съдба, понастоящем, го поставя на територията на община „Тунджа”.
А ето какво пише в „Книга от пепел I”, стр. 140, за дядото на Милко:
„Бе роден в Дарманлии и бе погребан в Талашманлии. Бе надживял животното чума, което спеше в къделите и бе завещал една завещана на него дървена кутийка с две мушнати една в друга части. В кутийката бе свитък, на който „пише за рода”...”
     
    Несъмнено тълкуванието на всички тези епиграфски паметници в с. Генерал Тошево не би могло да се изчерпи само с една статия и само с един преглед. Проучването на културните паметници от околността на тунджанското село продължава. Те са част от несметните исторически богатства на нашите земи, криещи в себе си информация за еволюцията на българската култура – част от европейската съкровищница.


Приложение: снимка на ктиторски надпис върху мраморна олтарна маса


Николай Нецов