На фона на твърде скромното българско представяне на Олимпийските игри в Лондон спортните началници организирано благодариха “лично” на министър-председателя за “мощната” подкрепа. За какво говори тази благодарност?

Забелязали ли сте на кого благодарят обикновено победителите? И в частност – шампионите в спорта? Особено ако са свободни хора и не са от някоя държава като Северна Корея, например. Благодарят на учителите, треньорите, колегите и дори на конкурентите си понякога. На семействата и на близките си. На Бог, ако са вярващи, и дори, някак косвено и подразбиращо се – на себе си. Защото са хора със самочувствие, достойнство и вяра в собствените сили. В България обаче напоследък стана модерно да се благодари на друг.

Може би защото към момента сред тях нямаше нито победители, нито шампиони, в разгара на Олимпиадата в Лондон и българските спортисти благодариха „лично” на този друг. Всъщност, повечето от тях вероятно въобще не са знаели, че го правят, защото от тяхно име благодариха спортните началници.

Организирана благодарност

„От името на българските олимпийци ръководството на делегацията ни в Лондон още веднъж изказва своята благодарност на цялата ни общественост, на българската държава и лично на премиера за оказаната помощ при подготовката и участието ни на игрите”, заяви на шестия ден от Олимпиадата в специална декларация председателката на Българския олимпийски комитет.

Благодарностите са с един основен адресат

Едновременно с тази декларация бе разпространена още една. "Като водач на националния отбор на Олимпиадата в Лондон държа да изкажа благодарността към всеки, който подкрепя българския волейбол. В тази връзка ние усетихме мощната помощ на българската държава и лично на министър-председателя”, приглася втората декларация, за да няма никакво съмнение на кого трябва да се благодари.

Конфузно разминаване с действителността

Какъв интерес и каква цел се крият зад тази организирана благодарност, си знаят благодарящите. Този път обаче доста се попрестараха. Тяхната високопарна коленопреклонност е в конфузно несъответствие с действителността.

Точно в деня, в който се появиха тези декларации, бе започнало и безславно завършило участието на поредните няколко български спортисти. Към онзи момент българската олимпийска делегация имаше нула златни, нула сребърни и нула бронзови медала, но без личната „мощна помощ” на премиера вероятно нямаше да има и толкова.

„Просто хубаво е, че в професионалния спорт личи съживяване. Виждате, че почти във всяка дисциплина и да не стигнем до медал, играят много добре”, заяви пък „лично” премиерът. Резултатите от Олимпиадата обаче говорят точно обратното – в българския спорт продължава да цари разруха с тенденция към пълен разпад. Цели спортове, някога успешни за България, са на практика заличени. В други участието е символично, на туристическо ниво.

За всичко това не са виновни спортистите. Те се опитват да правят от нищо нещо и някои го постигат – благодарение на себе си и въпреки държавата.

И те не стигнаха доникъде

Гъмжило от блюдолизци

Има още една причина, поради която организираната олимпийска благодарност е абсолютно неадекватна. Вместо на българските данъкоплатци, много от които едва свързват двата края, спортните началници благодарят „лично” на премиера, сякаш е извадил от собствения си джоб финансите за спорта и за новата супермодерна зала. Той от своя страна поддържа тази съзнателна заблуда, раздавайки на ляво и на дясно милиони винаги от първо лице единствено число.

Дори и българското участие на Олимпиадата да беше по-успешно, благодарностите „лично” към премиера нямаше да звучат по-малко грозно, срамно и отвратително. Впрочем, и без спорта наоколо гъмжи от блюдолизци, които се надпреварват да убеждават, че без премиера-слънце нищо не се случва.

„Държавата направи изключително много. Невероятна е заслугата лично на министър-председателя”, не пропуска да ни осведоми коментаторът на националната телевизия по време на победния волейболен четвъртфинал. „С олимпиадата се справят много добре”, хвали от своя страна министър-председателят телевизията.

А на зрителя му идва да спре и звука, и картината.

Автор: Ясен Бояджиев,; Редактор: Б. Михайлова

http://www.dw.de/dw/article/0,,16162169,00.html

снимката е от пресцентъра на Министерския съвет