Превръща ли се Бургас в нещо като столица на насилието, се питат хората, след като в събота пиян мъж започна да дупчи с нож гумите на паркиралите коли и да коли наред хора по улицата. Приблизително по същото време в Ню Йорк полицаите светкавично са засекли, а след преследване са застреляли агресивен чернокож с голям нож в ръка. Американските полицаи са си свършили перфектно работата - в Ню Йорк няма пострадали. Но в Бургас четирима са наръгани, а най-тежко пострадалият в корема...Българската полиция, все пак е заловила обезумелия с ножа преди касапницата да стане масова.
На бургазлии, пък и на всички нас, насилието, меко казано, започна да ни идва в повече, особено след ужастния атентат в Сарафово. За добро или лошо се намираме близо до морето и случващото се в Бургас отеква и в Ямбол. Особено сега, когато много ямболци са по плажовете.
Оказа се обаче, че и Ямбол не е имунизиран срещу насилието - показателен е случаят в Правдино, където извършители на убийството са хора от бургаския регион. Няма как да не се попитаме ще продължава ли да се ескалира насилието? До преди десетилетия, преди да се появят през 90-те години борците по улиците, бяхме свикнали на далеч по-скопоен живот. Тогава, заедно с борците по улиците плъпнаха и крадците, а държавата наблюдаваше безучастно и едните, и другите. Дотогава почти не заключвахме домовете си, но сегапочти всеки има по две врати на входа, като едната е подсилена срещу нахлуване с взлом. Но, ако ти разбият дома, откраднатото можеш да го купиш. Ако ти откраднат колата, има вероятност да събереш пари и да си купиш и по-нова. Но ако има насилие и пострада здравето ти? А , ако всичко завърши с убийство, както в Правдино? Това вече е невъзвратимо! Затова да не чакаме насилието да стане всекидневие! Да не бъдем равнодушни към насилието във всичките му форми. Защото, ако днес бъдем равнозушни, то утре какво ни чака?