Напука се сърцето ми, мамо,
като петитете ти през лятото.
А още е толкова рано
да жаля за изпятото.

Утрото все ме настига
по средата на пътя.
Вяра ли не ми достига
в светлото да пристъпя.

Дълго мълчах от злоба
към тия, дато продават
за два гроша гроба
и за толкова хляба.

Трябва да поскъпне
не само живота
но и смъртта, дето гъгне
и подсмърча наоколо.

Пет пари не давам
за чистичко знаме.
Трябва ми куршумено,
за да му вярвам, мамо.

Теменуга Маринова