Анатомията на бездомните кучета в Ямбол и Шумен е коренно различна. Този стряскащ резултат показа проверка на кореспондентите на "Труд". Поне така излиза от разходите, които общините правят за справяне с глутниците.

Анатомията на бездомните кучета в Ямбол и Шумен е коренно различна. Този стряскащ резултат показа проверка на кореспондентите на "Труд". Поне така излиза от разходите, които общините правят за справяне с глутниците.

Например кастрацията на женско куче в Ямбол струва 75 лв., а в Шумен - едва 5 лв. На много места цената на операцията е еднаква и за двата пола, което също е съмнително, тъй като манипулациите са много различни.

Другата драстична разлика е в комплексното обслужване - операция, поставяне на чип, ваксини и обезпаразитяване. В София пълният комплект излиза 40 лв., а в Монтана - 100.

Стойността на грижата зависи и от това дали се извършва от общината или от частна фирма. Другият факт, който се набива на очи, е, че всяка година разходите за приюти, кастрации и храна на бездомните четириноги се увеличават. Въпреки че по отчет популацията намалява. Тоест излиза, че все по-малко кучета струват все по-скъпо. Обяснението на общините е, че скачат разходите за заплати и осигуровки на непрекъснато увеличаващия се персонал в приютите.

Според местната власт поскъпването на горивата и тока изненадващо първо е ударило грижата за помиярите.

Последният скандал, свързан с бизнеса с бездомните песове, е от Враца. След местните избори разходите на общината скочиха от 8000 лв. годишно на 50 000 лв. за 2012 г. Оказа се, че частната фирма, която е поела дейността, е на един и същ адрес с ветеринарната клиника на съпругата на земеделския министър Мирослав Найденов, като двете дружества имат и почти еднакви имена. Нина Найденова, която е общински съветник във Враца, обаче отрича да има нещо общо.

Кореспондентите на "Труд" провериха кой как се грижи за помиярите и защо има толкова драстични разлики в разходите.

В Ямбол всички дейности по ограничаването на популацията на бездомните кучета се извършват от частната фирма “Три Д”. Тя спечели миналата година обществената поръчка, обявена от общината. Приютът за бездомните кучета е общински.
В бюджета на Ямбол за тази година са заложени 110 000 лева. Едно животно струва на местната власт около 200 лева. Тези пари са за залавяне и транспорт - 50 лева, за кастрация (50 лв. за мъжко и 75 лв. за женско), 50 лева за обезпаразитяване и ваксиниране. Към тези пари се прибавят по 5 лева за храна на ден в приюта.
Високите цени, особено за кастрацията, въобще не впечатляват общината.

На въпроса на “Труд” защо е толкова скъпо от кметството отговориха само, че фирмата е спечелила обществена поръчка и няма какво повече да се обяснява. Освен това цените за кастрация били около средните и даже под тях. Като пример от общината посочиха тарифи в частни клиники - за мъжко куче - 80-100 лева, а за женско - 140-150 лева.

Така остана без отговор въпросът защо не са се опитали да постигнат по-ниски цени, след като в другите общини операциите струват средно 20 лв. и частните ветеринари са доволни. За сравнение в доста по-големия град Пловдив цените за залавяне и транспорт на животните са два пъти по-ниски.

Монтана също е сред градовете със скъпа грижа за псетата. От 2009 г. край града има приют. Местната управа вложи в изграждането му над 200 000 лева. Сградата обаче е недостатъчна да побере всички 2000 скитащи животни. Годишно общината отделя за издръжката на приюта между 70 000 и 100 000 лева.

На всяко куче се полагат по 100 лева. Средствата са за улавяне, обезпаразитяване, маркиране, кастриране и храна. Кастрацията на мъжките струва 20 лева, а на женските - 40 лева.

Издръжката е доста скъпа на фона на останалите градове, но според зам.-кмета Румен Ангелов всичко е точно.
“Само спринцовката и иглата за упойващите пистолети, с които залавяме животните, струват 30 лв., плюс 6 лв. за самата упойка.

Трудът за залавянето на едно куче е 10 лева. Направихме справка - в софийската фирма “Екоравновесие” за 14-дневен престой и обработка на куче се плащат от 200 до 250 лева”, твърди Ангелов. Информацията, която получи “Труд” от “Екоравновесие”, е доста по-различна.

И Варна е сред най-скъпите градове не само по жизнен стандарт, но и по разходите за четирикраките местни. Приютът за кучета е общински, а разходите за издръжката му се увеличават лавинообразно. През 2009 г. сградата с клетките е струвала 155 000 лв., а тази година ще излезе над 255 000 лв. на местния бюджет. Повечето пари отиват за заплати, консумативи и ток, а не за залавяне на животни.

Разходите се увеличават и заради разширението на приюта, който вече побира 197 опашати, твърдят от общината. Миналата година са били обработени 500 животни, което е струвало около 98 лв. на куче. В тази цена са калкулирани залавянето, храната, кастрацията, разходите за ток и вода.

Повечето общини, към които се обърна “Труд”, не успяха да дадат актуални данни колко бездомни кучета скитат на територията им. Обяснението е, че тепърва ще ги броят. В същото време няма град, в който разходите да не са се повишили. И това става въз основа на виртуален брой животни.
Смолянските лаят из Европа

Смолян изнася лошите си кучета в Пловдив и из Европа, след като зооветеринарният комплекс в града беше затворен, защото не отговаря на изискванията. Докато се построи нов приют, злите псета се карат в по-големия град. Понеже услугата и транспортът са скъпи, помиярите с по-благ характер засега остават по улиците на Смолян.

Последните кучета, които бяха в затворения зооветеринарен комплекс, се уредиха в Холандия. Животните бяха взети от английска неправителствена организация и осиновени в ниската земя.

Община Смолян е потърсила съдействие и от фондация “Четири лапи”. Специалистите ще дойдат през август с две мобилни амбулатории и безплатно ще кастрират и обезпаразитяват както домашни, така и бездомни кучета.
Около 1000 безстопанствени четириноги кръстосват родопския град.
Обработката в София евтина

Пълната обработка на едно куче в софийския общински приют в с. Сеславци е една от най-евтините в страната - 40 лв. “В цената влиза кастрацията с нужните за това медикаменти и поставянето на електронен чип с ушен маркер”, обясни шефът на общинското предприятие “Екоравновесие” Манол Нейков. Трудът на ветеринарния лекар се заплаща по тарифа - 10 лв. за операция на женско куче и 6 лв. за мъжко. “Цената е ниска, защото имаме много кучета”, обясни Нейков.

Месечно в Сеславци се кастрират около 350 бездомни животни. В столицата по последни данни има над 9000 скитащи песа.

В общинския приют се правят и безплатни кастрации на домашни животни. Интерес към услугата напоследък проявявали много столичани. Операциите обаче се планират по график. А приоритет на приюта са бездомните кучета.

Разходите за издръжка на приюта на месец са 25 450 лв., от тях 4800 лв. са заплати на ветеринари, гледачи и администрация - общо девет души. Останалото отива за консумативи, храна на четирикраките и медикаменти.
Пловдив ги бори компютърно

Всички улични помияри в Пловдив ще бъдат вкарани в специален електронен регистър, съобщи зам.-кметът Розалин Петков.

“Така ще има по-голяма отчетност и контрол, ще знаем кога са извършени кастрации и различни манипулации. Всяко едно улично псе ще има ушна маркировка с номер. Така ще имаме точни данни и за вътрешната миграция”, добави шефът на дирекция “Екология” Стефан Шилев.

По неофициални данни в момента в Пловдив има между 900 и 1000 бездомни псета и 10 000 котки. Общо 256 000 лв. ще струва тази година на общината издръжката на зооветеринарния комплекс с приют.

“В тази сума влизат заплатите и осигуровките на 20 щатни служители, горивата за автомобилите, всички необходими медикаменти и цялата издръжка за ток и вода”, съобщи директорът на комплекса д-р Марчо Дулев. Тъй като в радиус от 200 км няма друг приют за безстопанствени животни, от зоокомплекса предлагат услугите си на съседни общини и от външен улов се очакват над 100 000 лв. приходи, т. е. издръжката на приюта ще излезе по-евтино на общината.
 В Шумен минават най-тънко

Шумен има модерен приют върху 5 дка, който се издържа от общината и неправителствената организация “Германско-българска помощ за животните”. Те си делят разходите 40% към 60%. Годишната издръжка е към 180 000 лв.

Германците плащат за медикаменти и заплати на персонала, а общината поема        изхранването на кучетата. Персоналът на приюта, където има около 450-500 кучета, е от 6 души заедно с управителя.

Всеки месец се кастрират между 20 и 60 псета, като германците плащат по 5 лв. за оперирано животно. Ловецът, който хваща бездомните от улиците, взема 2 лв. на бройка. Охранители няма, СОТ пази приюта и така се пестят много средства. За осем години са кастрирани над 4400 животни.
Куче касичка

Борбата с бездомните кучета се оказа нелош бизнес за общините по време на криза и не само. Разходите непрекъснато растат на фона на орязването на социалните грижи например. Всяка година се хвърлят стотици хиляди левове за “ограничаване на популацията”, а ефектът е невидим.

Любителите на конспиративни теории не са далече от истината, като твърдят, че властите нямат интерес да няма бездомни кучета, защото те са вечна “хранилка” за всички по веригата - от кмета до последния чистач.

Колкото по-голям става проблемът, толкова по-добре - ще има ползи за всички. Да вземем за пример София. След като помияри изядоха двама души, общината на пожар реши да вложи няколко милиона лева в строежа на нов приют. И още неизвестно колко за издръжката му. Приютът ще побере нищожна част от бездомните четирикраки. В същото време ловците от “Екоравновесие” са под 20 души срещу поне 9000 кучета. Е, какъв е смисълът от милионния приют тогава?

Когато правят съмнително големи разходи, общините се оправдават, че ситуацията е кризисна, и трябва да се действа мащабно. А кой е виновен да се стигне дотук? Когато трябва да се оправдават за харчовете, местните власти се позовават на закона, но когато трябва да действат, не го спазват.

Затова няма нито един глобен собственик на домашно куче, че не го е регистрирал или не му е сложил чип. Ако законът се спазваше, приходите от глоби щяха да покрият всички разходи за бездомната напаст. Но е много по-лесно хем да си популист, хем да си имаш куче касичка.

публикувано във вестник "Труд":

17:35
06.07.12
Има бизнес в помиярите
автор(и): Ваня Авджиева, Любомир Йорданов,