×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

ИНТЕРВЮ: „Щастието е... тишина !!!" Featured

Четвъртък, 15 Януари 2015 10:07

Твърди го: Любимецът на публиката от Сървайвър, Камбоджа, момчето-чаровник със стралджански корен, твърди:

     

   ДИМИТЪР ИВАНОВ КАСАБОВ  е роден на 10.07.1978г. в гр.София. Средно образование завършва в 8-мо СОУ „Васил Левски”, а висше - в Нов български университет където  придобива степен „магистър” по режисура за драматичен театър. В момента се занимава с преподавателска дейност, преподава бойни изкуства – винг чун кунг фу и актьорско майсторство за драматичен театър в актьорски школи МОНТФИЗ.
     Постигнати успехи и  награди – номинация за А’Аскеер за най-добра българска драматургия 2011г. за пиесата”Паякът”, награди от международни фестивали, има негови ученици във всеки клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ, участва в реклами и телевизионни филми като  “Под Прикритие”, ”Стъклен дом”, “Седем часа разлика”…
     Ерген. Хоби - ходене на въже, тенис на маса, драматургия, скално катерене, плуване. Девиз – „Ако не можеш да обикнеш и отмини”.

Връзката му със Стралджа е чрез родителите на баща му Димитър и Куна Стойчеви, които през 1969 г., със спечелен от лотарията тристаен апартамент, избраха да живеят в столицата.




Ще Ви помоля сам да се представите
- Аз съм Митко, на 36 години съм. Вече спокойно ме обявяват за луд. Цял живот съм се занимавал да бъда такъв, то означава свобода, означава различен стил в говоренето, мисленето, поведението, означава пластика на въображението и творчески нюх. Означава свободен и спасен.

С какво свързвате името на Стралджа?

- С роднините на баща ми, разбира се. С прясно сварена кокошка, с едно почти безкрайно поле пред Стара Планина, което не знам защо наричат Герен, с време на безгрижие, широки улици, много хора от ромски произход, с баби, които в мазето си имат компот и луканка и град, през който задължително минава пътя към морето.

Коя черта от характера Ви „предизвика” участието в Сървайвър?

- Не е една черта, а цял сноп от такива. Взеха ме в Сървайвър първия път, поради статусът ми на интелектуалец, който умее да чувства, мисли и да се бие, да ходи на въже и да съблазнява жени с лекота. Тези неща на куп са надежда за зрелище. На първия кастинг през 2008 г. ме похвалиха, че мисля добре, но се усъмниха в способностите ми да чувствам. Свързаха ме с тогавашното ми гадже, тя каза две думи по телефона и аз се разплаках... С този номер още от първи кръг бях вътре. Тук, разбира се, няма да споменавам, че плувам по-добре отколкото умея да летя и имам усещане за повече сила, отколкото е необходима на стадо бизони да обиколи планетата.

Според Вас какъв смисъл има участието в една такава игра?

- Всеки човек е длъжен да премине през собствен формат на Сървайвър. В някой индиански племена  пускат младежите  да живеят за дълъг период, примерно 2 месеца, съвсем сами в гората, за да “открият името си”. Ако оцелеят стават мъже и биват приемани като равносилни членове на племената си. Всеки човек е длъжен да остане сам, без близки роднини и приятели, за да се срещне, буквално, със себе си, да изследва дивото си и да го сравни с всичко и всички наоколо, да се интегрира и да постигне спокойствието, че заслужава собственото си място сред тях, а и в този свят. Форматът дава шанс да си поиграем като деца, докато сме възрастни. Сървайвър е и шанс за себеосъществяване, за откриване на вътрешни тайни. Той е проверка дали това, което мислим за себе си, е това, което сме всъщност.
Има и нещо друго. Сървайвър задава условие на готовност и подготвеност... във всеки миг да започне следващата игра... да победиш не хората от племето, а ситуацията и това е всеки ден. Сървайвър дава модел на интензивно живеене, който може да бъде усвоен или избягван – въпрос на вкус!
 
Какво спечелихте и какво загубихте в Сървайвър?

- Животът  не е низ от печалби и загуби. Сървайвър е преживяване. Не означава, че като “спечелиш” е “добре”, а като “загубиш” е “зле”, въобще тази казусност на играта, според мен, единствено я ограничава. Потокът на времето, през което преминаваме, ни прави да бъдем тези, които сме. В този контекст, ако бих могъл да се върна назад, отново бих отишъл в Сървайвър и тъй като играта е еманация на самия живот в друга версия, ще се получат съвършено различни резултати от предишните.
В Камбоджа победих, но не спечелих и от този факт драма не се ражда, значи всичко е наред.

В двата сезона бяхте на различни географски  места, това обогати ли познанията Ви ?

- Познанието е знание за самото знание. Фактологията свързана със самите места е изчерпаема, освен това е налична в интернет. Преживяването е най-висшият инструктор, защото атакува сърцата, а не главите ни. Дано това да е ясно. Да, обогатих се. Откъм преживявания.


Бихте ли посъветвали младите хора да имат стремежа за доказване чрез участие в подобни игри?

- Според Хьойзинха ние сме Homo Ludens – играещи човеци. Когато човек играе се очовечава, освен това снема здравословно от себе си тревогата от това, което е, докато го преживява едновременно. Не за доказване са игрите, а за себеосъзнаване и себеосъществяване... И да, това е за всички млади, от всички времена и посоки: Идете в собствената си гора и не се връщайте оттам, докато не помъдреете! (гората да разбираме като символ на скритото и потайното, на страховете, а не само буквално)


Занимавате се и с бойни изкуства. За спорт или самозащита?

- Бойните изкуства са оръжие, следователно не могат да бъдат защита. Няма пистолет за самозащита, той е за нападение. Боят в бойните изкуства е само част от пътя, иначе би възпитавал някакви варвари, научаваш се да се биеш, за да не го правиш. Заниманията с винг чун ме съхраниха и изградиха. Аз не боледувам от момента в който започнах да тренирам. Бойни изкуства и спорт не са едно и също нещо. Бойните изкуства са до живот, спортът... спира, защото се изчерпва и опитът показва, че хората се изморяват и най-често се повреждат от него, поради неправилно трениране или неправилна почивка и възстановяване, но това е тема за цяло друго интервю.

Какво е мястото на спорта във Вашия живот?

  -  Аз се движа всеки ден, но това не е спорт, защото няма състезателен характер, ако се състезаваш, се състезаваш със себе си. За мен бойните изкуства са професия вече.... ако живеехме 1000 години назад, а може би и напред във времето, пак щях да правя това, по начина, по който го правя.... без нужда да се комерсиализира, а дори само за удоволствие. Сега такава е конюнгтурата и взимам пари от тези, които тренират при мен.

Вашето отношение към материалния и духовен свят?

- Ние сме духовни същества с материални преживявания. Сетивният и материален свят доставя банални преживявания, които няма нужда да бъдат практикувани уверено. Тук не става дума за избягване, а за съзнаване. Аз имам тяло и ща, не ща го помествам в материя, но умът си съхранявам. Избягвам консуматорството. Подлагам под жестоко съмнение всичко, което се опитва да се представи за модерно и не робувам на предначертани стратегии и препоръки за кое как се прави. Дано това да е по темата.... защото строго допускам, че няма граница между духовно и материално. Нали всичко беше Едно…?


- Споделете Ваши бъдещи  творчески проекти

- Странно или не, семейството е творчески проект, стига да бъде поместено в този формат.... въпрос на възможности е.
Иначе това, което звучи като свързан с въпроса отговор е, че пиша две нови пиеси в момента, имам намерение да продължа режисьорската си кариера в чужбина. Освен това съм отговорно открит за всички изненади на творчеството отвън – т.е. превратностите на съдбата, това също е творчески проект, да поплуваш в живота си, както в океан, спокойно, с наслада и възхищение.

Как приемате известността?

    -  Известността е тънък лед, който се топи... и скоро изгрява слънце. Тя не е нещо, на което може да се разчита тактически. Сега ми помага в спечелването на доверие, освен това в момента хората ми се радват и ми носи много нови познанства. Ако целта на въпроса е да отчете промяна в мен – такава няма. Всичко си е, както е било.

Каква е философията Ви за живота?

 - Ако някой просто излезе и рече 2-3 думи по темата, след като има хипотеза, че това е възможно, означава, че знае за какво говори. Ако поместим живота си във философия, би следвало да го осакатим буквално и него, и философията, затова най-близо до верния отговор на този въпрос днес е Тишината .

„Щастието е тишина…”, как стигнахте до това прозрение?

- Нито колата, нито къщата, нито парите ни, някога ще се почувстват щастливи. Само невротиците крещят, хилят се и се усмихват, поради невежество в опитите си да изглеждат щастливи, докато имитират някого, но такова външно щастие е въпрос и на възраст. Единственото нещо, което е способно на щастие, е нашият ум или онова, което в православното християнство се нарича дух, а то е безформено и безмълвно. Ето така!

Вашето послание?

- Послания правят някакви велики хора, които са си отишли преди време. Аз съм тук и се дистанцирам от величие, но все пак, докато има кой да ме чете, ако все още не съм отегчил всички към последния ред на това интервю, бих споделил следното:  Надживейте мечтите си и когато се колебаете, взимайте важните си решения в последния възможен момент, а не предварително! Така ще държите всички възможности отворени и гледайте тези решения да имат дълготрайна полза, за максимален брой същества. Благодаря.



Интервюто взе: НАДЯ ЖЕЧЕВА

Read 2890 times
Rate this item
(1 Vote)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */