ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаема госпожо Марковска, уважаеми господин Анастасов,
Българският хелзинкски комитет Ви призовава да си подадете оставките като избрани членове на Конституционния съд.
За съдии в Конституционния съд са необходими високи професионални и високи нравствени качества. Тези качества в този контекст включват, на първо място, усет и почит към върховенството на закона. Вие не сте се доказали като хора с високи нравствени и професионални качества в този смисъл, дори напротив.
Вие, госпожо Марковска, сте вече печално известна с неубедителните си и непоследователни твърдения за факти, които трудно могат да бъдат оборени, предвид публикуваните в пресата данни за тях. А това са факти, силно смущаващи, дори от гледна точка на невисоки нравствени и професионални качества. Самите факти, както и това, че Вие говорите противоречиво по тях, Ви представят като човек, без качества за конституционен съдия.
"Аз съм избрана и нямам какво да губя. Не виждам никаква причина да подавам оставка. Правомерно съм избрана и няма пречка да положа клетва."
Не е от значение, дали Вие имате какво да губите. Самият факт, че в разгара на тежката контроверзия, която причинихте, говорите тъкмо за себе си и своя интерес, също показва, че нямате високите качества, нужни за конституционен съдия. Един конституционен съдия мисли, на първо място, за това, какво има да изгуби върховенството на закона. То е много, във Вашия случай. Именно това е причината да подадете оставка и пречката да се закълнете.
Върховенството на закона ще бъде трайно, за много години, накърнено в представите на хората, ако човек като Вас, белязан от толкова много симптоми на беззаконие, стане съдия в Конституционния съд. Нито този съд, нито самата Конституция ще се ползват с уважението, което им се дължи, ако бъдат свързани с Вас.
Гоподин Анастасов, Вие сте известен като юрист, формиран в полицейската школа, работил на невисок пост в съдебната система и политически доверен на управляващата партия. Вътрешният министър Цветанов Ви определи публично като съдия, който проявявал „лоялност към държавата” (в интервю от вчера).
Известен сте също с това, че заявихте като заместник-председател на Народното събрание, на журналистически въпрос дали не Ви притеснява случай на подозрително „самоубийство” на заподозрян в ръцете на полицията: „Притеснява ме това, че журналистите много питат.”
Ако бяхте подходящ за конституционен съдия, щяхте да сте наясно, че е немислимо - още повече в качеството си на парламентарист, да изпитвате, още по-малко да заявявате публично, „критика” към питащата журналистическа дейност. Щяхте да знаете, че, като всеки властник в правова държава, в качеството си на служител на народа, дължите да отговаряте смирено и сериозно на всички журналистически въпроси, защото те се задават от името на обществото.
Също така щяхте да разбирате, че съдията дължи лоялност не на държавата, а на закона, защото е единственият защитник на личността срещу произвола на държавата. Щяхте да знаете и че е лошо вътрешен министър, тежко дискредитирал се с безогледните си опити да превърне България от правова в полицейска държава, да ви нарича публично „Наско” и да ви хвали за Вашата „лоялност”.
Вие не разбирате тези неща и това е пречка да станете конституционен съдия. Ако Вие станете член на Конституционния съд, гражданите ще намерят сериозна причина да изгубят уважението си към тази институция, в тежък ущърб на върховенството на закона и демократичното общество.
адв. Маргарита Илиева, директор на Правната програма на Български хелзинкски комитет